Той сви рамене.
— Върховната жрица е… малко тесногръда във вярванията си и не остана никак доволна, че една от най-добрите й ученички избра пътя на Непреклонните. И двамата знаем, че щеше да се издигнеш доста високо в ордена, но не е наша работа да обсъждаме пътя, който ти е отредила Богинята.
Усмивката на Сандрина стана още по-широка.
— В това наистина няма съмнение и все пак има хора, които настояват за допълнителна яснота.
Отец-епископът се разсмя, нещо, което правеше рядко.
— Ще ми липсва твоята духовитост, момиче.
Тя потисна желанието си да въздъхне. Наричаше я „момиче“ само когато разговаряха насаме и това й напомняше за времето, когато техните роли на наставник и негово протеже бяха на прага да прераснат в нещо по-лично. Далайските ордени не изискваха обет за целомъдрие, макар че рядко се случваше да се сключват бракове и да се раждат деца, както и партньорите да се обвързват. Но за високопоставен служител като отец-епископа би било немислимо да се обвърже с дякон и дори с Непреклонен скуайър, а и придобитата антипатия на Сандрина към мъжете й пречеше да вижда някакви лични интереси в отношението му към нея. По тази причина двамата засега не се поддаваха на натрупаното между тях напрежение, но от друга страна, и двамата усещаха влечение един към друг. Сандрина прогони от душата си тези обезпокоителни чувства и каза:
— Има ли нещо друго, отче-епископе?
— Не, дъще — отвърна той. — Нека Богинята бди над теб и да те води.
— Да води и вас, отче-епископе — каза Сандрина и излезе от канцеларията.
Мина по дългия коридор, който заемаше цялата южна страна на огромния храм. Право на север бе разположен просторният централен Храмов площад, където се намираше и дворът на поклонниците с няколко параклиса по краищата. За разлика от други религии, на почитателите на Дала рядко се налагаше да изразяват чувствата си открито, но затова пък храмът се посещаваше непрестанно от пътешественици, дошли да поднесат молитви и дарове на Богинята. Централната порта на Храма бе едно от най-оживените места, денем и нощем.
В резултат най-натоварени бяха канцелариите в южния коридор. Тук освен това се помещаваха и спалните помещения за гости и прислуга, складове, кухни, пералня, килери, както и бани и градини за медитация. Спалните за духовенството и тези, които подобно на Сандрина принадлежаха към военния клон на ордена, бяха разположени в подземията, тъкмо под коридора, по който минаваше в момента.
В противоположния край на дългия коридор беше канцеларията на върховната жрица. Фактът, че канцелариите на двамата най-изтъкнати водачи в храма се намираха възможно най-далече една от друга, оставаше почти незабелязан. За разлика от канцеларията на отец-епископа, тази на върховната жрица имаше преддверие, където седеше нейната лична секретарка, една от храмовите жрици. Тя вдигна глава, когато Сандрина влезе, и дори да я позна от минали посещения, не го издаде с нищо.
— Сестро — произнесе с обичайния си мек и равен глас. — С какво мога да ви помогна?
Сандрина овладя внезапния импулс да се обърне и да си тръгне и отвърна:
— Аз съм Сандрина, Непреклонен рицар от ордена Щит на слабите. Бих искала да изкажа почитанията си на върховната жрица.
Слабата жена на средна възраст се изправи. Носеше семпла туника с цветовете на своя орден от кафяв, избелял от пране плат, но осанката й бе царствена. На шията й се поклащаше гербът на ордена, неукрасен щит, окачен на верига, но Сандрина не пропусна да забележи, че както орнаментът, така и веригата са изработени от злато и са дело на много изкусен майстор. Без съмнение дар от върховната жрица.
— Ще проверя дали върховната жрица може да ви отдели няколко минути.
Сандрина мълчаливо се помоли наистина да е толкова малко, защото знаеше, че поканата да седне, за да си поговорят, би означавала дълга и неприятна аудиенция. Миг по-късно страховете й се потвърдиха, когато я въведоха в просторната канцелария и я настаниха на удобно кресло до масичка с поднесен димящ чай.
Върховната жрица Селдон беше яка, но доста добре сложена жена към петдесетте. Имаше румени бузи и коса, едва забележимо посивяла на слепоочията, което правеше очите й още по-проницателни.
— Ах, сестро — рече тя, щом Сандрина се настани срещу нея. Върховната жрица бе, освен това и доста пълна и талията й сякаш растеше при всяка нова среща с нея. — Какво те води в Крондор, дете мое?
Сандрина едва не потръпна. Ако „момиче“ при отец-епископа означаваше, че временно е загърбил авторитетното си положение, то „дете мое“ подсказваше, че върховната жрица няма намерение да направи същото. Въпреки че Сандрина служеше вече четири години като Непреклонен рицар, беше обучена да използва всяко оръжие, благословено от ордена, и през последните три години бе кръстосвала Кралството и Северен Кеш като инструмент на Богинята, върховната жрица искаше да подчертае чия е властта в Крондор и да й напомни, че тя е една малка предателка, задето е изоставила Пътя на жрицата и е предпочела да вземе в ръка оръжие и да поведе война с нечестивците.