Въпреки горещия ден и загрятото й от упражнения тяло я побиха студени тръпки.
От един прозорец високо над двора зад храма отец-епископ Крийган наблюдаваше момичето, което разглеждаше пратения от него камък.
— Тя е толкова млада.
Мъжът до рамото му отвърна:
— Да, но е жилава като всеки Непреклонен от Ордена. Ако Матиас все още беше във форма или беше жив Кендал, щях да кажа, че всеки от двамата е подходящ, но в момента тя е най-добрата комбинация от умение, сила и решимост, с която разполагаме.
Крийган се обърна и погледна събеседника си, човек, когото познаваше от много години, макар че се бяха сближили едва през последните три. Беше облечен със семпли дрехи, при това доста мръсни, косата му бе разчорлена и сплъстена, а брадата — неоформена. Дори ноктите му бяха мръсни, но отец-епископът на ордена Щит на слабите знаеше, че това е само една от няколкото роли, използвани от Джеймс Дашър Джеймисън, наричан Трепалото.
— От името на Короната ли действаш?
— В известен смисъл — отвърна най-опасният човек в Кралството поне според мнението на Крийган. Той бе не само внук на прочутия херцог на Островното кралство, но освен това се смяташе, че е и мозъкът зад всички разузнавателни операции, а според някои дори контролираше престъпното братство на Шегаджиите.
Джим Трепалото погледна пак през прозореца и подхвърли:
— Невероятно красива жена, признавам.
— И също толкова опасна — каза Крийган.
Джим Трепалото го изгледа внимателно:
— Вие двамата…?
— Не — отвърна прелатът. — Не че не ми е минавала подобна мисъл. — Посочи малката масичка и двете кресла. — Ако имам недостатък, той е слабостта ми към красиви жени. — Помещението нямаше строго определено предназначение, но открай време Крийган го използваше за тайните си срещи и за онези мигове, в които му се искаше да остане сам, да се откъсне от делата покрай командването на армията на върховната жрица, или пък се нуждаеше от няколко минути усамотение, за да помисли.
— Аз я познавам — каза Джим. — От времето, когато беше блудница.
— Ти? — попита Крийган.
Джим Трепалото се разсмя, но в смеха му се долавяше притеснение.
— Не. Не по този начин. Може да не съм първият в списъка й на хората, които би искала да види мъртви, но без съмнение съм някъде в челните позиции.
— Наистина?
— Да. Аз бях този, който я продаде на онзи кешийски търговец.
Крийган въздъхна и поклати глава.
— Нещата, които вършим заради по-голямото добро. — И добави: — Но нали пак ти уреди да се намеси брат Матиас и да я спаси от кешиеца?
— Ще ми се да можех да го потвърдя — отвърна Джим. — Планът ми беше да я оставя да забавлява около месец онова тлъсто чудовище, после да се свържа с нея и да я вербувам за моята кауза. Щях да й обещая безопасно прехвърляне обратно в кралство Шамата и достатъчно средства, за да започне нов живот, ако ми донесе едни документи, които държеше онзи търговец.
— Не го знаех — призна Крийган. — Винаги съм мислел, че беше някакъв сложен план, за да се отървеш от кешийски шпионин, и Матиас по случайност е прозрял какво се крие зад красивата външност на девойката.
Джим си позволи още един кратък смях.
— Заканос Мартиас бе точно толкова кешийски шпионин, колкото си и ти. Бих го определил по-скоро като стеснение на важен път… — Той поклати глава. — Да кажем, че след премахването му стана по-лесно да вкарвам и изкарвам някои нещица от Кеш. Сега работя директно с хората, до които преди Заканос не ме допускаше. Все пак жалко, че не успях да измъкна онези документи от него. Когато най-сетне хората ми се добраха до дома му в Шамата, някой друг вече ги бе изпреварил и не бе оставил нищо важно.
— Кой ли, питам се? — Подхвърли отец-епископът.
— Имперската кешийска разузнавателна служба — отвърна Трепалото. — Която, естествено, не съществува.
— Какво?
— Стара семейна шега. — Джим въздъхна. — Докато императорът оставя шпионите под контрола на Али Шек Хазара-хан, има кой да ми върши работата. Тази фамилия е отговорна за повече злощастия между двата народа, отколкото всяка друга група негодници.