ВЪРХОВНАТА ЦЕЛ
Вo Yin Ra (Joseph Anton Schneiderfranken) DASHOHEZIEL Erste Auflage 1925 Letzte (vierte) Auflage 1992 KOBER VERLAG AG, Bern, Schweiz
Bo Yin Ra е духовното име на писателя и художника Йозеф Антон Шнайдерфранкен. Роден през 1876 г. в Ашафенбург, недалеч от Франкфурт на Майн, от 1925 г. той живее в Масаньо до Лугано, където умира през 1943 г.
Съдържание:
Увод................................................................... 5
Зовът на Духа....................................................9
Двата пътя....................................................... 17
За търсенето и намирането........................... 31
За вечната Светлина...................................... 41
За багрите на Светлината..............................49
За върховната цел...........................................59
За пътищата на древните.............................. 69
За благословението на труда.........................77
За могъществото на Любовта....................... 91
Учителят от Назарет.................................... 103
УВОД
По-висока от всички земни цели е върховната цел, която думите на настоящата книга искат да ти посочат.
Напразно обаче ще се стремиш да постигнеш тази цел, ако я търсиш някъде в далечината!
Пътят, извеждащ към твоята върховна цел, е е в теб самия и само в себе си ще стигнеш един ден до върховната си цел!
Всяка помощ, от която се нуждаеш по своя път, ще получиш пак в самия себе си!
Единствено в себе си можеш да уловиш протегнатите ти за помощ ръце!
Не смесвай учението, което се опитва да ти посочи целта и да те поведе по пътя към нея, с встъпването по този път в самия тебе!
Полза от учението ще имаш едва тогава, когато последваш указанията му и започнеш да търсиш вътре в себе си! — Тогава чак ще получиш помощ в самия себе си!
За да могат да те отведат до твоята върховна цел, думите на тази книга трябва да отекнат в теб.
Дълбоко в себе си ще откриеш тогава стръмния път и ако полагаш усилия да се изкачиш сърцато по него, той ще изведе и теб един ден до върховната цел в самия тебе!-------
*
ЗОВЪТ НА ДУХА
Не е било случайна приумица на древните мъдреци непрестанното напомняне да търсим Духа в тишината, да очакваме зова му „зад заключени порти“. —
Онова, което можем тогава да доловим вътре в себе си, ще бъде чуто само от душата и само нейната чувствителност ще и помогне да долови неизразимото с човешки думи...
Блажен е, който умее да чува, осланяйки се на тази чувствителност!
Не на всички е отредено веднага да доловят зова на Духа.
Често се налага човек да прекара дълго време в „молитва“, преди „сърцето“ му да се отвори и той да откликне вътре в себе си на този зов...
Както далечната мелодия на струнен инструмент може да се разпознае само от изострено, вещо ухо, докато за другите тя си остава неразличима гмеж от звуци, така и тихият зов на Духа се долавя само от онези, които са изострили вътрешния си слух и са развили дотолкова усета на душата си за духовните неща, че тя е вече в състояние да разтълкува чутото от нея.-------------
Оглушели от кресливия шум на всекидневието, мнозина се лутат из пустинята в очакване на зова, който може да стигне до тях, — без да съзнават глухотата си.
Напразно се опитва зовът на Духа да ги раздвижи. ..
Зашеметеният от шума трябва първо да осъзнае, че е глух, за да може в настъпилата след това тишина да възвърне слуха си.