Сигурно си присъствувал не един път на цирково представление и си се изпълвал с удивление и възхищение, виждайки как хора като теб са развили и подчинили на волята си своите физически сили по такъв начин, че са в състояние да вършат неща, напълно невъзможни за теб...
Поучи се от тях!
Както те са успели да развият физическата си сила само благодарение на непрекъснати активни усилия, така и ти можеш да добиеш днес неподозиран приток на духовни сили от всяка работа, която извършваш по такъв начин, че никой друг да не е в състояние да се справи по-добре с нея!-----------
Както цирковите артисти трябва да следят с най-напрегнато внимание всяко свое движение, всеки свой похват, ако искат номерът им да бъде успешен и да не изложат живота си на смъртен риск, така и ти, за да бъде трудът ти духовно плодотворен, ще трябва винаги да изпълняваш всичко, което той изисква от теб, с такава концентрация, сякаш животът ти зависи от всяко привично „движение“!-----------
Все едно дали работиш главно с ума си, или с ръцете си, винаги има цял куп такива „движения“, които ти — почти без да съзнаваш — извършваш „чисто механично“, по навик, и с това сам ги принизяваш...
Така те наистина започват да ти се струват безсъдържателни и еднообразни!
Ала както онези неустрашими акробати, чийто труд ти изглежда като весела игра, са длъжни всяка вечер, когато им предстои да изпълнят същия номер пред взрялото се в тях множество, трябва наново да внимават и за най-малкото мускулно движение, защото макар и успяло вчера, същото упражнение може тази вечер да се провали, така и ти трябва да си съвсем наясно, че един и същи „похват“ представлява винаги нещо ново, колкото и често да си го повтарял досега! —
Колкото и „еднообразна“, колкото и „затъпяваща“ да ти се струва твоята работа: — опитай се да погледнеш на нея под този зрителен ъгъл и престани да я принизяваш допълнително в собствените си очи, — тогава ти или ще установиш по какъв начин можеш да я спасиш от нейната монотонност, или ще започнеш да изпълняваш все същото „движение“, все същото действие, което тя изисква ден след ден от теб, с винаги ново съзнание и така духът ти ще открие в едно и също нещо хиляди нови аспекти!-------------
Възпитай сам себе си да изпитваш радост от труда си, колкото и невероятно да ти изглежда, че той изобщо може да достави радост!-----------
Преодолей чувството си на неприязън, и ти ще вземеш връх и над най-отегчителната работа; — тя ще ти доставя радост благодарение на начина, по който я приемаш!
Ако можеш свободно да избираш последователността, в която изпълняваш възложените ти задачи, залови се най-напред с най -отблъскващата за теб и се постарай да я обикнеш!
Самият факт, че си победил най-силната си вътрешна съпротива и си се оказал по-силен от нея, ще те направи тъй радостен, че ще озари с радост и останалата част от твоята работа!
Не бива никога да гледаш на труда си единствено като на средство за посрещане на житейските ти потребности!
Именно тук се заблуждават повечето хора!
Безспорно всяка работа заслужава да бъде възнаградена и ти сам поемаш върху себе си вина, ако приемеш да служиш при несправедлив работодател, опитващ се да ти отнеме част от онова, което ти дължи като равностойност на положения от тебе труд!
Но онова, което ти принадлежи като резултат от твоята работа, е точно определено от духовния Закон! Вината ти ще бъде не по-малка и ако позволяваш да ти бъде заплатено за труда повече, отколкото отговаря на приноса ти в полза на твоя работодател, — като не бива при това да забравяш и степента на косвено участие на неговия труд в твоята работа!-----------
Впрочем външното възнаграждение за която и да е работа си остава нещо твърде дребно в сравнение с онова, което тя може да ти донесе в областта на духовните ценности, ако съумееш да погледнеш на нея като на труд заради самия труд!