Как би могла човешката реч да даде израз на нещо, което остава над всяка човешка мисъл?!
Дори за ония височайши звездни властелини, които по своята природа не са нищо друго освен най-чиста „мисъл“ — само че далеч превъзхождаща всяка земна мисъл, — за ония невидими „богове“ на този видим свят — остава во веки скрито това, което единствена човешката душа може да преживее в най-дълбоко вътрешно съзерцание.-------
По-високо от огромната мощ на тези звездни богове върху космичните съдбини се издига човешкото могъщество, основавано на Любовта!
Казано е:
«Бог е Любов, и който пребъдва в Любовта, пребъдва в Бога, и Бог — в него!»
За вас обаче ,Любовта“ е твърде близка до плътската наслада — тя е превърната от вас в сладостна притома на пропити със страст чувства, — и вместо да живеете в ,Бога“, вие сами сте издигнали кумира, пред когото коленичите и който наистина е безсилен да ви помогне, така че по-прозорливите, за които това заслепление не е останало скрито, са се отвърнали от него и са били обявени от вас за „безбожници“, понеже поставят решително под въпрос или направо отричат „божествеността“ на вашия кумир!...
Аз обаче ви казвам, че немалко люде, отвърнали се по този начин от кумири и богове, са може би по-близо до Божеството от своите хулници!-----------
Казвам ви, че мнозина от онези, които вие наричате „безбожници“, са всъщност приютени в лоното Божие и преживяват Бога в Любов, макар да не се изразяват по вашия начин и макар самите те да не знаят, че са в Любовта и че в тях се проявява Бог!--------------
Защото:
«Бог е Дух; и тия които му се покланят, трябва в Духа да се покланят на истината!»
Който не се захване да търси в себе си Духа, няма во веки да намери Бога!
Духът, който е Бог и който е Любов, не бива очевидно да се отъждествява с „духа“ на мисълта, зараждащ се при мисловния процес в мозъците на тленните човешки същества!
За съвсем друг Дух става дума тук и който не може да го почувствува в Любовта, дори да напише цели трактати върху него, пак ще си остане „ без Бог “---------
Само в духовната форма на Любовта може земният човек да стигне до Бога, а с това и в Духа, от който е произлязъл чрез Словото за Живот, самоизричащо се в Божеството от веки и во веки! —
Дотогава всички негови псалмопения за „Бога“ и „Божественото“ са само глупаво бръщолевене и всичките му „молитви“, не се ли коренят в тази Любов, ще си останат напразни! —
Онзи, който ви е учил някога да се „молите“, както трябва да се молите, а не да „говорите излишно“ като отдалечените от Бога люде, — той е искал да ви види в тази именно Любов!
Целият му живот е всъщност израз на неговото учение за тази Любов!
Как искате да го разберете, докато все още не се решавате да се разтворите в същия Огън на Любовта и да пожертвувате себе си, за да се намерите отново в тази Любов?!
Няма никога да постигнеш изцяло Любовта, за която ти говоря тук, докато все още се нуждаеш от обект на Любовта, който си принуден да търсиш извън себе си!
Ти самият трябва да станеш обект на тази Любов, докато не загубиш накрая и себе си в нея и не се превърнеш сам в Любов, която не се нуждае вече от обект, понеже всичко, което е станало или може някога да стане, се съдържа в нея!----------------
Когато ти дават мъдрия съвет да се отречеш дори от своята душа, това означава само, че дори душата ти не бива да става обект на твоята Любов, ако искаш да преживееш в себе си онази Любов, в чието „лице“ ти се разкрива вътрешно Бог!