Стремиш ли се да придобиеш чрез „Любов“ и нещо друго освен онова, което иска да схване себе си в най-вътрешната глъб на твоето „Аз“, ти „обичаш“ все още по земно-ограничен начин и оставаш твърде далеч от същинската Любов като духовна форма на Божеството!
Трябва да намериш в себе си Любовта, която е Бог, и трябва да пребъдеш в Любовта, за да пребъде Бог в теб и ти — в Бога! —
Ти все още не „съществуваш“, защото онова, което наричаш свое „съществувание“, не е истинско, осъзнаващо себе са Битие!
И както твоето така наречено „съществувание“ може само в преносен смисъл да се нарече „Битие“, така и онова, което смяташ за „любов“, заслужава да носи името: Любов единствено в „преносен“ смисъл! —
Твоето така наречено „съществувание“ е обусловено от хиляди неща, също както всяка любов, свързана с определен обект на любовта, остава винаги обусловена от нещо външно, на колкото и висок пиедестал да я поставяш пред самия себе си! —
Налага се да те насоча отвъд и над всичко това, щом искам да те изведа до висините на онази Любов, където твоят Бог може да се роди за теб, както и ти в него...
До висините ще се издигне само онзи, който се „надигне“ в самия себе си и съумее да се противопостави на всичко низко, опитващо се да го задържи с вериги в собствените си низини!
Надигане против всичко низко е и самото търсене на „обект“, на някакво „противостоене“ на любовта, тъй като предусещаш, че трябва да се противопоставиш на низкото, ако искаш да го превъзмогнеш!
Но докато продължаваш да търсиш навън „обекта“ на своята любов, ти не можеш да намериш основа вътре в себе си, ето защо стани най-напред самият ти „обект“ на любовта си! —
А намериш ли веднъж подобна основа в себе си, за теб ще е навярно по-лесно да пожертвуваш и тази последна опора и да се „надигнеш“ против самия себе си, докато не се озовеш там, където няма нито висини, нито дълбини, — където всеки пространствен образ загубва смисъл, тъй като тук става нещо наистина несравнимо! —
Знай: небесата не могат да обхванат онова, което е отредено на човека, решен да не се отказва от своите права!
Наистина един ден, след еони, всички ще постигнат „блаженство“; ала достъпното за всички „блаженство“ е абсолютно несравнимо с върховната цел, до която можеш да стигнеш, ако се стремиш още в земно обвързаната си форма на проявление да се изтръгнеш нагоре и ако съумееш да се отскубнеш от веригите, в които космичните властелини могат да те държат окован в течение на хилядолетия и еони!
По този повод е казано, че никой няма да бъде спасен, „докле не върне и последния кодрант “-----------
Днес обаче ти имаш все още възможност да се изтръгнеш от тези вериги!
Днес ти можеш все още да станеш истински господар на своята съдба, а онези твои земни събратя, които отдавна вече са постигнали това, не познават по-голямо щастие от възможността да ти окажат помощ...
*
УЧИТЕЛЯТ ОТ НАЗАРЕТ
« Да говоря всички езици човешки и дори ангелси, щом Любов нямам, ще бъда мед, що звънти, или кимвал, що звека!»
Това е казал един, който е познавал Любовта! —
Друг обаче бе живял преди него в тази Любов, въплътявайки я в нетленното, възвишено учение на своя живот...
Той, когото наричаме най-велик от всички Любещи, е бил наистина „предусещан“ от мнозина свои Братя, ала никой от тях не е успял да стигне пламенността на неговата Любов!
Мнозина са дошлите след него и мнозина предстои още да дойдат, и те действително могат да бъдат наречени Любещи“, но въпреки цялата сила на тяхната Любов не е имало досега и не може да има в бъдеще нито един сравним с него, — независимо че тук говоря само за неговите съединени с Духа „Братя“!