Ала във всеки един от Братята му се откроява същата тази сила, изявила се в цялата си пълнота в него.
И всичко, което тепърва може да се прояви в течение на времето, ще бъде все същото, но винаги в нова форма на откровение!
Само болен мозък може да стигне до абсурдната представа, че образът на дърводелеца в Назарет е рожба на религиозен мит, обаче онзи, когото потомството познава в един-единствен лик, опитал се да възпроизведе неговите черти столетия след земното му въплъщение, не е имал нищо общо с факироподобния чудотворец, в какъвто той бил превърнат по времето, когато суеверните мозъци от Изтока и Запада отдавна вече воювали за неговия облик...
Ако някой действително иска да открие следите на истината, нека се постарае да изличи добавеното от жадни за чудеса и тясно обвързани със земята поколения, от образа, смятан от най-ранното му детство за неприкосновен.
Едва тогава той ще срещне сияйния поглед на възвишения Учител и пред него ще се появи ликът на един човек, който — макар и съединен с Бога в най-дълбокия смисъл на тази дума — е донесъл като човек на човеците от тази земя „благата вест‘ от царството на субстанциалния Дух, наречено от него „царството Небесно--------------
Когато говоря за други — в това число и за себе си — като за негови „Братя“, думите ми ще бъдат неправилно разбрани, ако в тях се вижда някаква претенция да се уподобим с чудотворния, нямащ нищо общо със земната действителност образ, създаден по-късно около името на този назаретски дърводелец по времето, когато са се опитвали да го отъждествят с „Логоса“. —
Далеч сме от подобна глупост!
Хората, употребили цялото си съмнително изкуство, за да му осигурят по този начин място в най-високите небесни сфери, всъщност са го отчуждили от всичко земночовеш ко и са го направили неразбираем за онези, които той е искал да изведе нагоре, към най-високите духовни върхове!
Чудно ли е тогава, че той в края на краищата се е превърнал в мит за тях!?
Повярвайте ми, приятели, много добре зная за какво говоря, когато наричам възвишен „Брат“ най-великия от всички Любещи!
Нито един от нас, колкото и високо да е бил издигнат от Духа, не би търпял безумната мисъл, че той — говорителят — бил тъждествен със самото „Праслово“, говорещо из неговата уста, — ето защо ние смятаме за престъпно кощунство предположението, че най-великият от всички Любещи би се примирил с подобно безумие...
Искаме да ви го покажем такъв, какъвто той в действителност е бил, когато е понасял, също като нас, тегобите на земята, — какъвто и днес още — съединен в Духа Брат на своите събратя — се явява пред нас ден след ден в духовния си облик!
Когато ние, изпълнени с дълбоко благоговение към него, наричаме себе си негови „Братя“, това означава само, че като земен човек той е бил един от нас и че и в духовния си облик остава един от нас, макар през една отдавна отминала и гъмжаща от чудеса епоха Синът Човеческий, изпитал всичко човешко по време на земния си живот, да е бил превърнат в „Бог“, който трябвало да слезе от божественото си велелепие, защото отмъстителният истукан на един малък древен народ не бил в състояние да обуздае гнева си, докато собственият му „син“ не му се принесе в жертва.--------
Не говорим за човек, когото познаваме само от древните, твърде неясни вестителства! —
С оногова, за когото свидетелствуваме, ние сме така съединени, както никаква земна връзка не може да свърже човек с човека!
Дори да не знаехме това по друг път, ние знаем от онзи, за когото става дума тук, че той е ходил някога по тази земя като човек, по човешки сравним във всяко отношение с нас, но живата в него огнена сила на Любовта е надхвърляла до такава степен нашата, че му е позволила да извърши онова чудо от свръхземна величина, което е променило духовната аура на тази земя, създавайки възможност за всеки човек с „добра воля“ да намери в Любовта „отъпкан“ обратния път към Духа, — също както бродещият през дълбоки преспи странник не изгубва пъртината, проправена преди него от човек, познаващ верния път...