Достигне ли духовното отново до слуха му, той трябва да се приучи съзнателно и упорито да се изолира от шума на външния свят, без обаче да бяга от него. —
Каквото и да е обкръжението му, — той самият трябва да остане винаги в тишина!
Шумът на деня не бива да прониква вътре в него, макар и да бушува с всички сили отвън. —
Който иска да чуе зова на Духа, нека насочва слуха си само навътре.
Единствено вътре в себе си ще се приучи да долавя онова, което никоя дума досега не е успяла да изрази...
Шумът и врявата не ще го оглушат, ако умее да се вслушва в себе си!
Сред бушуващия около него външен свят той ще стане за самия себе си остров на тишината.
Ще се приучи да не дава ухо на яростните вълни и на воя на бурята и от тишината в самия него ще отекне възвишеният зов на Духа.
Поривът за дело и активна дейност не ще смути така нужната тук тишина!
Зовът не може да бъде чут там, където цари единствено тишината на смъртта!
Без вълните на живота вътрешната тишина не може да се изпълни с оня живот, от който Духът зачева духовното в човека.
Само така заченатото от Духа чува зова на Духа! Само чрез него човекът може да стигне до познание — до познание за самия себе си!----------
Напразно ще чака онзи, който смята, че по друг начин ще бъде назован със своето „име“...
Горещо жадуваният от него зов може да дойде само отвътре, щом дълбините на съществото му се събудят от творческата мощ на Духа, проявяваща се единствено в тишината. Само от най-съкровената глъб на душата може да се чуе духовното!
Предлаганото отвън учение има за цел единствено да те подготви за целта.
То трябва да те уведоми вътрешно за Духа, за да можеш един ден да доловиш зова, дошъл от собствените ти дълбини.
Учението е в състояние да ти каже за Духа винаги само онова, което се поддава на словесен израз. До духовната Действителност обаче ще можеш да се доближиш единствено чрез преживяване!
Живота на Духа ще схванеш само като го изживееш сам.------------
И така, съсредоточи се с всички сили навътре в себе си и се моли на Духа в теб самия да пробуди най-съкровените ти дълбини!
Упорствувай в тази „молитва“, докато не бъдеш чут!
Остани в тишина и запази непоколебимо упование!
Дори твоята „молитва“ не бива да наруши тишината! —
Още по-недопустимо би било да изискваш настоятелно онова, което ще ти се даде от само себе си веднага щом тишината те подготви вътрешно за него. —
Изчаквай часа си с ведро спокойствие! Действувай с всичките си външни сили във външния свят, ала не позволявай на делничните грижи да осквернят твоята Светая светих! Неразколебан от външните бури, старай се винаги да запазиш тишината вътре в себе си!
Никакъв шум от външния свят не бива да прониква в този олтар!
Така един ден — в отредения ти час — ти ще стигнеш до най-бездънната си глъб и ще бъдеш въздигнат до най-високия си връх!
Така един ден ще доловиш в себе си зова на Духа и ще познаеш себе си в Духа! —
В Живота на Духа ти самият ще се озовеш тогава във вечния Живот!
*
ДВАТА ПЪТЯ
Повече от всякога в наши дни се налага все отново и отново да се подчертава, че не всичко „тайнствено“ около нас води към онази последна и най-свята тайна, която единствена може да донесе избавление на душата.
Може би не е зле читателят да бъде предпазен от прекалено повърхностно възприемане на това предупреждение, тъй като объркването на някои мозъци е приело такива гротескни и изродени форми, че в екзалтираното си заслепление те не забелязват най-категоричното отрицание на своите илюзии и така преиначават пред самите себе си смисъла му, че виждат в него самонадеяно потвърждение на собствените си заблуди.