От много години насам и далеч преди да се разрази народоуншцожителната стихия на голямата война, чиято пропита с проклятия атмосфера продължава да тегне като огненочервен облак от пролята кръв върху световните събития, едно гордо със своите знания и просветеност човечество стана плячка на гибелна зараза, сковала способността му да придобие духовно познание, така че днес всяка скрита истина има своята сатирична пародия.
Съвсем не е учудващо, че търсещите са поели по криви пътеки!
Фосфоресциращата светлина, мъждукаща в обвеяните с тайнственост гранични зони на човешкото познание, е упражнявала във всички времена магическото си влияние върху впечатлителните натури, но на земята рядко е имало такъв недоимък на сигурност в способността да се усеща. —
Като привлечен от пламъка на свещта молец, неопитният и неподозиращ нищо човек е готов да полети към съблазнително припламващите светлини от тези непознати области, но там го дебне същата опасност, същата гибел...
Изкушението се надига, пърхащо, от всички ъгли на мухлясалите избени помещения, пълни със захвърлени вещи и смет!
Глупешката недоученост, недообразованата глупост и съзнателната измама повсеместно се стремят да подлъжат нови следовници и успяват да замаят главите на мнозина, за които наистина е трудно да се допусне, че могат да се озоват в такова обкръжение. —
Ала в основата на всичко това се корени един дълбок копнеж, който всички знания на нашето време не са в състояние да утолят и който се е залутал, тъй като не му се дава възможност да намери сам правия път, преграден до такава степен с една прекомерна, горда със своите знания усърдност, че там, където в праисторически времена е имало достъп до свободата, днес се издигат заплашително мрачни като зейнала нощ стени.
Дълбоко загнездено в човека е предусещането за един висш надземен свят, в който той се надява да намери разрешение на загадката на своето съществуване. Това предусещане не е нищо друго освен смътен спомен за неговото духовно състояние преди „падението“ му в земна обвързаност!
Сега той се опитва да си възвърне загубеното и в старанието си става твърде лесна плячка на тъмни сили, които не може да види, въпреки че те отдавна са го принудили да последва техния зов, за да открие, но вече твърде късно, че е взел тлеещата жарава в зейналите бездни на унищожението за земен отблясък от истинската, животворяща Светлина, към която от самото начало се е стремял. ..
Който усеща в себе си този стремеж към разрешаване на всички загадки на съществуванието, нека бъде съвсем наясно, че пред него сега се откриват — два пътя и че единствено от собственото му благоразумие зависи дали ще поеме по правия път, извеждащ към истинската му цел, или ще се довери в шемета на опиянението на хлъзгавата пътека на заблудата.---
Единият от разкрилите се пред него два пътя ще го отведе към Светлина и просветление, и накрая в царството на чистия Дух, докато другият, към който го теглят преливащи в съблазнителни багри призраци, обещаващи му духовно могъщество и вълшебна сила, го води неотвратимо към гибел, — ако не бъде спасен по милост свише и не разбере, докато е още време, че се е доверил на един измамен светлик, нямащ нищо общо с чистата, златистобяла Светлина на Божеството освен обаянието на недостъпно скритото за земните сетива. Но наистина: не всичко скрито си струва да бъде изследвано! —
Макар звездите да се отразяват и в блатната повърхност, едва ли някой би започнат да рови мочурливата тиня, за да открие тайната им! —
Ето защо сериозно устременият към субстанциалната Светлина на чистия Дух не ще се поблазни да узнае предварително външната си земна съдба, макар да има възможността и правото да се възползва от някои изчисления, които — подобно на други, земни пресмятания — позволяват да бъдат определени енергийните потоци, влияещи върху дейността му, докато продължава да живее и действува в обсега на земно-космичните сили.