Нека се научи да съдействува мъдро на онова, което е благоприятно за неговото собствено развитие, и да се брани от всичко, което би могло да му попречи!
Ала той едва ли ще повярва на илюзията, че му е предопределена съдба, от която не може по никакъв начин да избяга, а просто ще се опита да разгадае само ритъма, по който протича съдбата му, за да го опознае и използва така, че да избегне това, което заслужава да бъде избегнато, и да насърчи настъпването на онова, което му изглежда желателно. —
Още Парацелз, който е бил истински познавач на тези неща и любител на мъдрите сентенции, украсени с причудливи словесни арабески, е написал следните многозначителни, говорещи за високото му познание, думи:
«Звездите не властвуват над нищо; те са сами по себе си свободни, както свободни сами по себе си сме и ние. —»
И по-нататък:
«Детето не се нуждае нито от звезда, нито от планета; собствената му майка е неговата планета и неговата звезда!» —
Това, разбира се, не означава, че не съществува никакво въздействие на земно-космични сили, приписвано на „звездите“, понеже било определяно само във връзка с техните видими траектории. Единственият смисъл на тези думи е, че въпреки всичко свободата да се възползваме по един разумен и логичен начин от това въздействие зависи изцяло от нас, от дисциплината на собствената ни воля. Ето защо и тук пресмятането на възможностите е от истинска полза само ако е поставено в услуга на самовъзпитанието и ни подтиква да положим всички усилия, за да освободим живота си от бремето на страха пред изменчивите приливи и отливи на невидимите енергийни потоци, непрестанно заливащи наистина всичко земно, но принудени да отстъпят пред диамантените вълноломи, издигнати от непобедимата мощ на Духа около всеки, който с упование и на дело отправя молитви за това...
Такъв човек никога не би се поддал на оракулски заклинания, опитващи се да му представят превратния лик на бъдещето като непредотвратима орис, а и едва ли би имал някакво желание да чуе подобни вещания. Още по-малко би търпял опитите в името на познанието хората да бъдат превръщани в послушни оръдия на сили от бездната на мрака и по този начин лишени от способността да владеят собственото си земно тяло.
Никога той не би се старал да отнеме на другите властта върху собствената им воля, за да ги подчини на своята. —
С всички свои действия и постъпки той ще служи единствено на онази свобода, която познават само синовете на Духа!
Всяко едно явление от външната природа, всяко едно събитие в този земен живот може да бъде обърнато както за добро, така и за лошо, и напътствията на призваните Учители имат единствено за цел да ни покажат как най-правилно да използваме тази своя способност. —
«Не който ми казва: Господи, Господи, ще влезе в царството небесно, а който оставя в собствената му воля да се изяви волята на Оногова, който ме е заченал от себе си като мой „Отец“!»
Приблизително същите думи е изрекъл навремето един човек, който е имал правото да поучава, защото е знаел от собствено духовно преживяване за какво говори, и наистина е можел да каже за себе си:
«Не от себе си ви говоря, но както „Отец“ ми нареди, така ви говоря!»
Ала мъдростта на този обзет от силна Любов човек е била изопачена по един твърде земен начин, преди да стигне до днешното поколение, което не е вече способно да я прозре в изначалната и чистота.
Неговото учение е имало за цел единствено да научи земния човек да се възползва от живота си, за да си издействува спасение. —
Всяко голо знание за толкова неравностойните неща извън обсега на земните сетива ни води единствено до стерилно и фиктивно познание, — без да ни освобождава от земната обвързаност! — Само трезвите изводи, родени от истинско вътрешно прозрение и подбуждащи към дело, са в състояние да извършат чудото на спасението, стига да съумеят да превърнат в дело и активна дейност разкрилото се пред душата, а всички словесни поучения ще добият стойност едвакогато са истински изживени. —