Едва след като създадеш в себе си такава тишина, че да разбереш колко глупаво е да питаш: кога ще постигнеш просветление, ти си наистина близо до сбъдновението и можеш с пълно упование да се надяваш, че ще намериш онова, което е оставало скрито за теб, докато си продължавал, измъчван от нетърпение, да полагаш напразни усилия!----------
Трябва да ти е напълно безразлично, кога точно на тази земя ще стигнеш до висше познание! Търси като човек, свободен от всякакви ограничения във времето!
Търси като човек, който знае, че непременно ще намери, защото обектът на неговите търсения съществува и не може да остане скрит за него, стига той самият да е вече достоен да го намери!
Колкото повече укрепва увереността ти и упованието в собствените ти сили, толкова по-близо до теб ще бъде и помощта свише! —
Поддържай в себе си вяра, изпълнена с упование, и избягвай угнетителните мисли, които все отново и отново ти навяват страх, че не ти е отредено да намериш! —
Опитай се да разбереш, че е просто кощунство да се отдаваш на подобни страхове! —
Ти носиш в самия себе си избавлението от всяко съмнение, — и единствено в себе си можеш да постигнеш пълна увереност!
Отхвърли от себе си всичко, което се опитва да те отклони от тази вяра в собствените сили, дори ако до днес то е било за теб „свещена истина“!
Там, където искаш да стигнеш до най-дълбоко познание, трябва да стихне всяка мисловна дейност на мозъка, колкото и на високи почести да се радва тя от хилядолетия насам! —
Там ти си насаме със себе си и никаква земна сила не е в състояние нито да ти попречи, нито да ти се притече на помощ!
Единствено в най-съкровените си дълбини можеш да се надяваш, че ще намериш търсеното от теб, и всички чудеса на далечните звездни простори ще ти се сторят нищожни пред това, което ти е отредено тук! —
Едва в най-съкровените си дълбини ще можеш да намериш себе си и едва тогава ще стигнеш до прозрението, че всичките ти търсения са били всъщност насочени към — самия теб.
*
ЗА ВЕЧНАТА СВЕТЛИНА
В тъмнина са потънали колибите и мрачни грижи са надвиснали над дворците.
Вие търсите газеничета, за да разпръснете мрака, — палите свещи в свещниците, — ала тъмнината не иска да отстъпи.
Друга Светлина, уви, ви е нужна, ако искате да възвърнете радостта си!
Стига да сте изпълнени с упование, приятели, тази Светлина непременно ще победи обгърналата ви нощ!
Вие не знаете, че сами се обричате на мрака!
Не се плашете от тъмнината, която се стеле пред очите ви по всички ваши пътища!
Вие сами сте се насочили към мрака, затова сте се озовали неизбежно в тъмнина и ще останете в нея, докато не се изпълни времето ви и не се върнете отново към Светлината!
Но и тъмнината крие в себе си обет за Светлина!
Тя задвижва сили, които ви карат да жадувате за Светлина и с това ви подтикват да обърнете посоката...
Учете се на търпение и чакайте в безметежно упование!
Не след дълго вие отново ще крачите в Светлината на Слънцето!
И сред най-дълбокия мрак Светлината не е по-далеч от вас, отколкото в най-сияйния ден, стига самите вие да сте готови да се обърнете към нея!
Насочете се към Слънцето и всеки мрак ще остане зад вас!
Именно така древните напредвали някога с твърда и радостна стъпка към Светлината, оставяйки зад себе си всичко мрачно. ..
Ала техните внуци тъмнината започнала да привлича все по-силно и по-силно. —
Това, което лежало зад гърба им, станало за тях по-важно от пътя, който им предстояло да извървят...