— Вони! — заявява Люкрес, запушвайки носа си.
Изидор не остава по-назад.
Миризмата изобщо не пречи на техния домакин, който е по-скоро развеселен от обичайната реакция на посетителите-новаци.
— Обикновено слагаме газова маска. Но тук всички тела са зашити и затова маската не е наложителна. Спомням си за един колега, които бе забравил да сложи маската, преди да отвори корема на някакъв тип, самоубил се с химически вещества. Смесил различни лекарства, прах за пране, препарати за миене на съдове. Сместа бе преседяла в стомаха и когато колегата отворил тялото, зловонните пари били толкова силно отровни, че се наложило да го приемат в болница по спешност.
Съдебният лекар избухва в смях.
Наоколо има шест маси от неръждаема стомана с бели дървени подпорки за главата на мъртъвците и с улеи, по които се стичат телесните течности. Четири от масите са заети от пъхнати в найлонови чували тела, на които се виждат само ходилата с етикети, завързани за палеца.
— Автомобилна злополука… — произнася Джордано с примирение. — Смятали са, че ще имат време да задминат камиона преди завоя.
На дясната стена — огромна мивка с дозатори за сапун и стерилизатори за хирургически инструменти, шкаф за престилките; в ъгъла — контейнер за органичните отпадъци; в дъното — врата с надпис „Рентген. Вход забранен“. На лявата стена — хладилни камери, подредени по азбучен ред.
— Да видим сега, кажете какво искате да знаете?
— Бихме искали да започнем със снимка пред лабораторията — казва Люкрес, която добре е усвоила урока и бърза да изтъкне важността на интервюирания.
Без много да го молят, ученият се съгласява, показвайки скалпел или някакви пинцети, за да прикрие смущението си. След приключване на снимките Люкрес изважда бележника си.
— Според вас от какво може да е умрял Финшер?
Професор Джордано отива до шкафа с папките и изважда една с името на Финшер. Тя съдържа снимки, експертизи, аудиокасета със запис, направен по време на аутопсията, списъци с резултатите от химичните анализи.
… от любов.
— Не може ли да обясните малко по-ясно? — намесва се Изидор Каценберг.
Мъжът чете в папката.
— Разширени зеници. Напрегнати вени. Анормален приток на кръв в половия орган и в мозъка.
— В половия орган? — учудва се Люкрес. — Това може ли да се открие след смъртта?
Джордано изглежда доволен от въпроса.
— Всъщност при ерекцията имаме приток на артериална кръв в пениса. Впоследствие вените, по които е преминала кръвта, се свиват, за да се поддържа втвърдяването. Кръвта обаче не може да се задържи прекалено дълго в кухините, понеже клетките имат нужда от кислород. Поради това дори при дълготрайни ерекции от време на време се получава леко омекване, което позволява на кръвта да се оттегли, за да си набави кислород. А в случая с Финшер открихме умрели клетки, които изглежда са останали прекалено дълго без приток на кислород.
— Освен некрозиралите клетки, какво показва кръвната картина? — пита Изидор, който като че ли има желание да смени темата.
— Ненормално високо ниво на ендорфини.
— Какво означава това?
— Че е получил огромен оргазъм. Известно е, че при мъжа оргазмът невинаги е свързан с еякулацията. Може да имаме еякулация без оргазъм и обратно. Единственият показател за наличието на оргазъм за мъжа, както и за жената, е наличието на ендорфини.
— Какви са тези ендорфини? — пита Люкрес заинтригувана, повдигайки дългите си ситно накъдрени рижи коси.
Професор Джордано намества бифокалните си очилца и оглежда по-внимателно младата жена.
— Нашият, даден ни от природата морфин. Това е веществото, което организмът отделя, за да изпитаме удоволствие, както и за да понесем по-лесно болката. Когато се смеем, отделяме ендорфини. Когато сме влюбени, отделяме ендорфини (никога ли досега не сте забелязвали, че когато сте в присъствието на млада и хубава личност, забравяте за ревматизма си?). Когато се любим, отделяме ендорфини. Опиянението, обзело ви докато бягате за здраве, се дължи именно на ендорфините, произведени от тялото ви, за да притъпят мускулната болка. Именно те непряко пораждат удоволствието от бягането.