Мозъчната кора. Гръбначният мозък. Нервът на мускула на пръста. Дървената шахматна дъска.
Мъжът оттегля белия си цар и временно го спасява.
Дийп Блу IV стеснява окото на обектива на видеокамерата си.
„Функция анализ. Начало. Изчисление.“
Шахматната дъска. Обективът на видеокамерата на компютъра. Зад него — оптичният кабел. Картата. Централният процесор.
Във вътрешността на процесора — град с безброй разклонения, прорязан от микроскопични булеварди; медни, златни и сребърни жички се преплитат сред високи силициеви здания. Електрическите импулси се движат във всички посоки, също като забързани автомобили.
Машината търси начин да нанесе смъртоносния удар възможно най-бързо. Сравняване на сегашната ситуация с милиони предварително записани заключителни части на партии шах.
След като анализира всички възможни ходове, Дийп Блу IV обявява избора си. Металната му ръка премества черния тур и блокира последния квадрат, позволяващ на царя да се спаси.
На ход е човекът.
Тик. Так.
Часовникът повдига по-високо завесата на времето.
Бързо. Би било прекалено глупаво да загуби по време.
Мухата каца направо върху шахматната дъска.
Тик. Так. Тик. Так.
„Бззз“, жужи подло мухата, търкайки очи с предните си крачета.
Да не мисля за мухата.
Без да прецени докрай своя ход, ръката от плът се насочва към царя, но в последния момент премисля и играе с друга фигура.
С офицера.
Със светкавично движение мъжът вдига фигурата и размазва мухата, кацнала върху едно бяло квадратче. После пръстът натиска копчето на часовника, за да пусне времето в противниковия лагер. Само още няколко секунди, преди да се спусне завесата. В залата цари потискаща тишина.
Двете сърдечни стомахчета на човека пулсират неравномерно. Като в забавен кадър дробовете му изтласкват въздушна струя до гласните струни. Той отваря уста.
Времето спира.
— Шах и мат — произнася той.
Оживление в залата.
Компютърът проверява за евентуален спасителен изход, след което стоманената ръка нежно взема своя цар и го поставя легнал върху дъската в знак на подчинение.
В залата на фестивалния дворец в Кан се надига огромна овация, последвана от луди аплодисменти.
Самюел Финшер току-що е победил световния шампион по шахмат — компютъра Дийп Блу IV!
Човекът затваря очи, за да се успокои.
3.
Спечелих.
4.
Отваряйки очи, Самюел Финшер вижда пред себе си двайсетина журналисти, които се втурват към него с микрофони и магнетофони в ръце.
— Доктор Финшер, доктор Финшер! Ако обичате!
Организаторът на мача им прави знак да се върнат по местата си и обявява, че Финшер ще говори.
Група инженери се появяват, за да изключат Дийп Блу IV, който, примигвайки с по някой и друг диод, престава да мърка и угасва.
Шахматистът се качва на сцената и застава зад поставената вдясно катедра.
Аплодисментите се усилват.
— Благодаря, благодаря — изрича Самюел Финшер и вдига ръце, за да ги умири.
Жестът предизвиква обратния ефект — овациите се развихрят и след първата вълна нестройни ръкопляскания публиката започва да аплодира в съвършен синхрон.
Шахматистът търпеливо изчаква и попива челото си с бяла носна кърпа.
— Благодаря.
Най-сетне аплодисментите постепенно затихват.
— Ако знаете колко съм щастлив, че победих в този мач! О, Господи, да можехте да разберете само колко съм щастлив! Моята победа се дължи на една тайна пружинка.
Залата слуша внимателно.
— Теоретично компютърът е винаги по-силен от човека, защото е лишен от емоции. Когато печели, компютърът не е нито щастлив, нито горд. Когато губи, не е потиснат, нито разочарован. Компютърът няма его. Не е изпълнен със стремеж за победа, не си задава въпроси, дори не изпитва лична неприязън към противника. Компютърът е винаги съсредоточен, винаги е във върхова форма и не се замисля над предишните си ходове. Затова компютрите-шахматисти винаги побеждаваха хората-шахматисти… поне до днес.
Доктор Финшер се усмихва, като че ли смутен от толкова простичката истина, която формулира.