Променила се е. Вече не прилича толкова на момче в рокля, а повече на девойка. Но не още на жена.
Носи черно сако от китайска коприна с офицерска яка, която скрива врата, но за сметка на това открива закръглените й рамене. На гърба на сакото се извива огромен тигър.
— Е, да видим каква „работа“ ми предлагате.
Изидор Каценберг обхожда с поглед стаята, търсейки нещо. Открива видеото, отива до него, слага касетата, която държи в ръка и натиска един бутон.
Заедно гледат новината за смъртта на Финшер, така както са я съобщили в последните за деня телевизионни новини. Касетата се извъртява докрай и на екрана шумно се излива дъжд, доста сходен с времето навън.
— За да ми покажете новините ли дойдохте в един след полунощ?
— По моему, човек не може да „умре от любов“.
— Хайде сега, скъпи Изидор, отлично знам, че никога не сте били романтичен.
— Напротив, твърдя, че любовта не убива, а спасява.
Тя се замисля.
— В края на краищата, намирам за чудесно, че този мъж е „умрял от любов“. Бих искала някой ден да уморя някой мъж от удоволствие. Най-прекрасната естествена смърт.
— Само че според мен не става дума за естествена смърт, а за убийство.
Мъжът кашля.
— Да не сте настинали? — осведомява се тя. — Сигурно е от дъжда. Ще ви направя чай от бергамот с малко мед.
Налива вода в чайника и го включва.
— Какво ви кара да мислите, че е убийство?
— Доктор Самюел Финшер не е първият „умрял от любов“. През 1899 г. френският президент Феликс Фор бил намерен мъртъв в публичен дом. Твърди се, че когато пристигнали, полицаите попитали сводницата — съдържателка на дома, дали познава някого тук, на което тя отвърнала: „Познатата се измъкна през задната врата.“
Люкрес не се разсмива.
— Накъде биете?
— Полицията потулила работата, като съобщила, че президентът се е споминал от сърдечен удар. Едва по-късно нещата се разчули извън полицейските среди. „Похотливият“ елемент в смъртта на Феликс Фор попречил да се проведе истинско разследване. Да умреш в разгара на любовната игра в публичен дом поражда злобни усмивки. Затова никой не се наел сериозно да разследва случая.
— С изключение на вас.
— От чисто любопитство избрах този случай за тема на дипломната ми работа по криминология, когато бях студент. Открих документи, доказателства. Открих и причина, Феликс Фор е подготвял провеждането на антикорупционна кампания в средите на тайните служби.
Люкрес Немрод налива две големи чаши ароматен чай.
— Ако не греша, Наташа Андерсен е признала, че е убила Самюел Финшер.
Изидор си изгаря езика, бързайки да изпие чая си, след което започва да духа.
— Тя си въобразява, че го е убила.
За да прикрие смущението си, Изидор Каценберг моли за лъжичка и започва трескаво да разбърква течността, като че ли иска да изстуди чая с ефекта „пумпал“.
— Едно е сигурно, отсега нататък около нея ще се въртят легион ухажори…
— Мазохизъм? — пита Люкрес, напълно спокойно отпивайки от парещото питие.
— Любопитство. Привличане в резултатна комбинацията Ерос — бог на любовта, и Танатос — бог на смъртта. Освен това и архетипът на богомолката е силен. Никога ли не сте виждали тези женски насекоми, които убиват своя оплодител, като откъсват главата му по време на акта? Това ни харесва, защото ни напомня нещо дълбоко закодирано в нас…
— Страхът от любовта?
— Да кажем — от любовта, свързана със смъртта.
Тя изпива на един дъх все още парещия чай.
— Какво очаквате от мен. Изидор?
— Бих желал да работим отново заедно. Да разследваме убийството на доктор Самюел Финшер… Имам чувството, че трябва да продължим търсенията в областта на мозъка.
Люкрес Немрод потъва в дивана, свила крачка под малкото си дупе, и оставя настрана празната си чаша.
— Мозъкът ли? — повтаря тя замислено.
— Да, мозъкът. Той е ключът към този случай. Нима жертвата не беше смятана за „най-блестящия мозък на света“? А имаме и това. Ето, вижте.
Отива до видеото, превърта касетата, стига до изявлението „… дължа победата си на една тайна пружинка.“