— Точно така, вече не е модерна.
— Общуването между растенията с помощта на обонянието? Открили са, че някои видове дървета долавят разрушаването на близки до тях клетки. Тоест дървото чувства, когато някъде до него се извършва престъпление…
— Прекалено сложно…
— Самоубийството при младите? Тази година имаме дванайсет хиляди случая, без да броим сто и четирийсетте хиляди неуспешни опита. Създадена е дори асоциация в помощ на желаещите да сложат край на живота си, която се нарича „Изход“.
— Прекалено потискащо.
Тревога. Идеите, нахвърлени в бележника й, са изчерпани. Всички журналисти я гледат. А Тенардие изглежда се забавлява. Големите зелени очи във формата на бадем потъмняват.
Загазих я. Клотилд си отиде и освободи мястото на изкупителната жертва. Напълно безсмислено е да предлагам теми. Сега ще казва „не“ на всичко, само за да ме види как се провалям. Единственият начин да се измъкна? Да се съхраня като професионалист. Да не приемам отказите като лични поражения. Да намеря нещо, което да я принуди да каже „да“. Остава ми само една карта. Последната.
— Мозъкът — предлага Люкрес.
— Какво мозъкът? — отвръща началничката й, ронейки в чантата си.
— Материал за функциите на мозъка. За това как един обикновен орган успява да произвежда мисли.
— Малко неясно. Нужно е да се конкретизира.
— Смъртта на доктор Финшер?
— Кой ли се интересува от шахмат!
— Финшер беше свръхнадарен. Изследовател, който винаги се е стремил да разгадае как действа главата ни отвътре.
Шефката на отдела грабва чантата си и неочаквано изсипва съдържанието й на бюрото, осейвайки го с безброй неща — от червило до клетъчен телефон, без да броим чековата книжка, писалката, ключовете, флаконче със сълзотворен газ, лекарства в насипно състояние.
Младата журналистка продължава да се аргументира, смятайки, че докато не са казали „не“, „да“-то е все още възможно.
— Самюел Финшер се издигна светкавично в света на шахмата. Всички световни телевизии предадоха събитието. И ето че внезапно умира още същата нощ в прегръдките на топмодела Наташа Андерсен. Нямаме влизане с взлом във вилата. Били са само двамата. Никакви наранявания. Видима причина за смъртта — оргазъм.
Шефката на отдел „Общество“ е намерила най-сетне това, което търси. Пура. Разкъсва целофана и я помирисва.
— Мм… Наташа Андерсен е онази руса манекенка с безкрайно дълги крака и големи сини очи, която миналата седмица се появи на корицата на списание „Вела“, нали? Имаме ли нейни разголени снимки?
Художественият директор Олаф Линдсен, който досега си е драскал нещо в тетрадката, се събужда.
— Ами… Не. Въпреки скандалната си репутация, или по-скоро именно заради нея, тя никога не е позирала гола. Само по бански. Да кажем, най-много по „мокър бански“.
Кристиан Тенардие срязва края на пурата с мъничко ножче, сдъвква крайчеца и изплюва кафявото топче в кошчето за боклук.
— Жалко. Ами ако премахнем банския с компютъра?
— Ще си навлечем съдебен процес — категоричен е специалистът. — А доколкото си спомням, новите директиви на вестника са: „Само не съдебни разправии“. И без това сме изгубили много пари.
— Добре тогава, възможно най-разголената снимка по бански, мокър и леко прозиращ бански. Би трябвало да открием нещо такова.
Кристиан Тенардие насочва пурата си към Люкрес.
— Ми да, в края на краищата мозъкът може да се окаже подходяща идея. Би трябвало да се продава добре. Но трябва да наблегнете на неща, които ще бъдат интересни за хората. Любопитни факти. Практични неща. Например химичните реакции, извършващи се в мозъка по време на любовния акт. Хормоните, оргазмът, знам ли, такива работи.
Люкрес си записва в бележника препоръките, като че ли става дума за списък за пазаруване.
— Вихме могли да се спрем и на забравянето. Това би било добре дошло за по-възрастните ни читатели. Може да добавим един практичен тест, за да проверим дали е нужно да се отиде на лекар. Можете ли да ми натъкмите нещо такова, Олаф? Една сложна снимка и въпросник, свързан със снимката. Имаме ли снимки на Финшер?
Художественият директор кима утвърдително.
— Отлично. Какво заглавие ще дадем на темата на броя… да кажем… „Проблемите на мозъка“? Не, по-добре: „Загадките на мозъка“. Мда, може да я озаглавим: „Загадките на мозъка“ или „Разкрития около най-новите загадки на мозъка“. Със снимката на полуголата Наташа Андерсен и замъглена шахматна дъска може да стане корица, която да хваща окото.