— Мисля, че си казахме всичко.
Люкрес става и започва да събира листата си.
Никакви гримаси с устата.
Тенардие вече я гледа другояче. По лицето й се изписва не толкова гняв, колкото почуда. Люкрес се чувства като мишле, което е дръпнало мустаците на лъвица и което продължава да я предизвиква. Не е много умно, но пък е забавно.
Поне един път в живота си ще съм изпитала подобно удоволствие.
— Почакайте — изрича Тенардие.
Само да не се обърна.
— Ама вие много бързо кипвате. Не че не ми харесва. И аз бях такава на млади години. Върнете се.
Да седна кротко, без да показвам удовлетворението си.
— Добре, след като толкова държите, Каценберг може да ви помага, но да сме наясно: не се отпускат никакви разходи за него и името му няма да се споменава в материала. Ще ви помага при разследването, но няма да се бърка в писането. Мислите ли, че ще приеме при тези условия?
— Ще приеме. Познавам го, не го прави нито за пари, нито за слава. За него единственият важен въпрос, единственият, който го занимава в момента, е: „Кой е убил Финшер?“
8.
Г-н Жан-Луи Мартен бе най-обикновен човек.
9.
През април времето в Кан е хубаво.
Градът се възползва от кратката едноседмична почивка между фестивала на хазарта и филмовия фестивал.
Един вдигащ шум и пушилка мотор с кош лети по булевард „Кроазет“ и оставя зад себе си луксозните хотели, донесли слава на града: „Мартинес“, „Мажестик“, „Карлтън“, „Екселсиор“, „Хилтън“. Младо момиче с червено палто, с лице почти изцяло скрито от авиаторски очила и с кръгла кожена каска на главата язди желязната машина. В коша е седнал едър мъж, натъкмен по същия начин, с тази разлика, че палтото му е черно.
Моторът спира пред хотел „Екселсиор“. Пътниците дълго се отупват от прахта, събличат пътните си одеяния и се насочват към рецепцията. Настаняват се в най-скъпия апартамент с изглед към морето.
Напук на шефката Тенардие.
Движат се досущ като двойка престолонаследници. Без да разменят нито дума стигат до апартамента; пиколото отваря щорите и разкрива прекрасна гледка към морето, плажа и булевард „Кроазет“. Пред очите им водата искри като поръсена със звезди.
Няколко смелчаци вече плуват в още хладните води на Средиземно море.
Люкрес Немрод поръчва два коктейла с плодове.
— Не вярвам във вашата версия за убийство. Щастлива съм да проведа това разследване за вестника, но искрено се надявам да ви докажа, че грешите. Убийство не е имало. Доктор Самюел Финшер всъщност наистина е „умрял от любов“.
Долу се носи оглушителен шум от клаксони.
— Продължавам да съм убеден, че мотивацията е ключът към този случай — твърди Изидор Каценберг, пропускайки нейната забележка. — След последната ни среща проведох собствено малко разследване относно мотивациите и поразпитах няколко души. На всички зададох един-единствен въпрос: „Какво ви подтиква към действие?“ Като правило първата мотивация е: „да премахна страданието“.
Нова поява на пиколото с две чаши, украсени с мъничко чадърче, захаросана черешка и резен ананас.
Люкрес отпива от кехлибарената течност и се старае да не мисли за мъдреца си, който продължава да я безпокои.
— Ами вас, Изидор, какво ви подтиква към действие?
— В настоящия момент желанието да разгадая загадката, много добре знаете, Люкрес.
Тя загризва нокътя си.
— Започвам да ви опознавам. Съществува и друга причина.
Мишлето е хитро.
Той не се обръща и продължава да стои с поглед, зареян към хоризонта.
— Вярно е. Имам втора мотивация и тя е по-лична.
Тя глътва захаросаната черешка.
— Хм… Струва ми се, че понякога паметта ми изневерява. Например когато започна някое изречение и ме прекъснат, често пъти губя нишката и напълно забравям какво съм казал. Също така започвам да се затруднявам в запаметяването на цифрови кодове, без значение дали това е кодът за отваряне на външната врата на жилищния ми блок или този на кредитната ми карта… Това ме притеснява. Вече се плаша, струва ми се, че мозъкът ми е престанал да действа както трябва.
Младата жена се облакътява на прозореца, загледана в морето насреща.
Слонът губи паметта си.
— Може би сте преуморен. Освен това, в наши дни има толкова много кодове за помнене… Има ги вече и в автомобилите, в асансьорите, в компютрите.