Той знаеше, че Тания е казала на Езрил и Ялдан за вземането на сънотворни, защото е била загрижена за здравето му, и не би го казала на никой друг, но въпреки това магьосникът се почувства засегнат. Обаче как би могъл да е недоволен от нея сега, когато тя доброволно шпионираше в негова полза? Благодарение на приятелството си с прислужницата на Сония, Виола, Тания го информираше за здравето на девойката, за настроенията й и за спорадичните й посещения при леля й и чичо й в копторите. Явно Тания не беше споменала на Ялдан и Езрил за тези свои занимания, защото те щяха да ги използват като довод пред Ротан по време на разговора им.
На Денил щяха да му харесат тези „шпионски” истории. Ротан отпи нова глътка от сумито и се замисли за онова, което му беше известно относно дейността на приятеля му през последната година. От получените писма Ротан предполагаше, че Денил е станал близък приятел с помощника си Тайенд. Слуховете за сексуалната ориентация на Тайенд бяха затихнали само седмици след появата им. Всички бяха наясно какво представляват елийнските клюки и единствената причина този слух да привлече вниманието на Гилдията беше заради обвинението, че Денил е проявявал интерес към друг мъж на младини. Това обвинение така и не беше доказано. След като клюките за Денил и помощника му престанаха, повечето магьосници забравиха за двамата.
Ротан беше загрижен повече за проучването, което беше помолил Денил да проведе. Докато се чудеше кога Върховният повелител е имал възможността да изучи черната магия, той беше предположил, че се е случило преди години, по време на пътешествието, което Акарин беше предприел, за да изучава древната магия. Вероятно тогава Акарин беше открил забранените изкуства. Същите източници можеше да съдържат и информация за слабости на черните магьосници, която би могла да е от полза, така че Ротан беше помолил Денил да направи проучване на древната магия, уж за книга, която пише.
За беда Денил не беше намерил кой знае какво полезно. Когато година по-рано младият магьосник внезапно се върна в Гилдията, за да докладва на Акарин, Ротан се обезпокои, че е разкрит. Но Денил го увери, че е казал на Акарин, че проучванията му са за негов собствен интерес – и за изненада на Ротан Върховният повелител беше окуражил Денил да продължи с изследванията. Денил изпращаше изследователски бележки всеки месец, но количеството данни беше оскъдно. Младият магьосник беше изразил разочарованието см, че източниците в Елийн са изчерпани, но спомняйки си колко дистанциран и уклончив беше приятелят му по време на посещението си в Гилдията, Ротан не можеше да не се зачуди дали Денил не крие нещо. Отгоре на всичкото приятелят му беше съобщил, че е обсъждал нещо поверително с Върховния повелител.
Ротан остави празната си чаша на масата. Денил беше посланик на Гилдията и като такъв му се поверяваше информация, която не можеше да споделя с обикновените магьосници. Така че този поверителен разговор можеше да е по политически въпроси.
Но възрастният магьосник не можеше да спре да се чуди дали Денил неволно не помага на Акарин в някакви ужасни, тъмни дела.
Така или иначе не можеше да направи нищо. Можеше единствено да се довери на здравия разум на Денил. Приятелят му не следваше заповедите на сляпо, особено ако го караха да извърши нещо съмнително или погрешно.
Въпреки че вече беше посещавал многократно Голямата библиотека, Денил винаги се изумяваше от вида й. Изсечената във висока скала сграда беше с толкова огромни врати и прозорци, че не беше трудно човек да си представи, че е построена от раса на гиганти. Впрочем, коридорите и стаите вътре бяха за хора с нормални пропорции, което изключваше участието на строители-гиганти. Когато каретата му премина през масивната порта, в сградата се отвори по-малка врата и от нея излезе изумително красив младеж.
Денил се усмихна и почувства прилив на привързаност, докато излизаше от каретата, за да се поздрави със своя приятел и любовник. Тайенд се поклони почтително, но в следващия момент върху лицето му грейна познатото ухилване.
— Не бързахте особено да дойдете тук, Посланик – каза той.
— Не обвинявай мен. Вие, елийнците, е трябвало да построите града си по-близо до Библиотеката.
— Това е добра идея. Ще я предложа на краля следващия път, когато посетя двореца.
— Ти никога не посещаваш двореца.
— Точно така – усмихна се Тайенд. – Иранд иска да говори с теб.
Магьосникът се замисли. Дали библиотекарят беше научил за нещата от писмото, което Денил току-що беше получил? Може би и самият той беше получил подобно писмо?