— За какво иска да говорим?
Тойенд сви рамене.
— Мисля, че просто иска да си побъбрите.
Тръгнаха по коридора, после се изкачиха по стълбището и влязоха в дълга и тясна зала. На едната й стена се редяха прозорци, по дължината на другата бяха наслагани кресла. В едно от най-близките от тях седеше възрастен мъж. Когато той се опита да се изправи, Денил махна с ръка:
— Не си правете труда, Библиотекарю. – Магьосникът седна до него. – Как сте?
Раменете на Иранд леко се повдигнаха.
— Доста добре за възрастта си. Доста добре. А вие, Посланик?
— Добре. В момента няма много работа в Дома на Гилдията. Няколко проверки за магически способности, няколко незначителни обсъждания, няколко дребни поръчения. Нищо, което да отнема много време.
— А Еренд как е?
Денил се усмихна.
–Първият посланик на Гилдията е жизнерадостен, както винаги – отвърна той. – И много доволен, че няма да му се пречкам в краката днес.
Иранд се подсмихна.
— Тайенд ми каза, че проучванията ви са забоксували.
Денил въздъхна и хвърли поглед към Тайенд.
— Можем да прочетем всички книги в библиотеката с надеждата случайно да открием нещо ново, но за целта ще ни трябват по няколко живота или стотици помощници.
Денил беше започнал изследването на древната магия по молба на Лорлън, но постепенно и самият той се беше заинтересувал от темата. Акарин беше започнал подобно проучване, много преди да стане Върховен повелител, и това го беше накарало да пътешества дълги години. Накрая обаче се беше върнал с празни ръце и Денил първоначално беше решил, че Лорлън го моли да тръгне по стъпките на Акарин, за да подари на приятеля си част от изгубената информация.
Но шест месеца по-късно, след като Денил беше пътувал до Лонмар и Вин, Разпоредителят внезапно го уведоми, че вече не се нуждае от информацията. По същото време Ротан изненадващо прояви интерес по същата тема. Това странно съвпадение, както и нарастващото очарование на древната магия, го бяха насърчили да продължи проучванията си заедно с Тайенд.
В края на краищата Акарин беше научил за проекта на Денил и му нареди да се върне в Киралия, за да докладва. За най-голямо облекчение на Денил, Върховният повелител остана доволен от работата му, въпреки че нареди на Денил и Тайенд да запазят в тайна най-голямото си откритие, Пещерата на абсолютното наказание. Пещерата, която бяха намерили сред руините на град в елийнските планини, съдържаше таван, украсен по магически начин със скъпоценни камъни, които бяха атакували Денил и едва не го бяха убили.
Беше загадка по какъв начин ставаше това. След като се беше върнал да запечата входа, Денил безуспешно търси в Голямата библиотека информация по въпроса. Ясно беше, че за целта е използвана магия, непозната на Гилдията.
— Мисля, че бих намерил нещо повече в Сачака – добави Денил, – но Върховният повелител отхвърли молбата ми да отида там.
Иранд кимна.
— Мъдро решение. Не може да сте сигурен колко добре ще ви приемат. Със сигурност там има магьосници. Въпреки че не са обучени като вас и вашите колеги, може да представляват опасност за сам магьосник. В края на краищата Гилдията опустоши голяма част от земите им. Едва ли са забравили това. Е, какво смятате да правите сега?
Денил извади от мантията си сгънатото писмо и го подаде на Иранд.
— Имам нова задача.
Когато видя остатъците от печата на Върховния повелител, библиотекарят се поколеба, но след това отвори писмото и започна да чете.
— Какво пише? – попита Тайенд.
— Разследване – отвърна Денил. – Изглежда, някои благородници в тази страна се опитват да създадат своя собствена отцепническа Гилдия.
Ученият се ококори, след това се замисли. Иранд си пое дъх и погледна към Денил над писмото.
— Значи той знае.
Денил кимна.
— Явно е така.
— Какво знае? – попита Тайенд.
Иранд му подаде писмото. Ученият се зачете.
„От няколко години наблюдавам опитите на малка група елийнски придворни да овладеят магията без знанието и помощта на Гилдията. Едва напоследък те постигат някакви успехи. Сега, когато поне един от тях е успял да развие силата си, Гилдията е длъжна да се намеси. В настоящото писмо съм включил информация за тази група.
Приятелството ви с учения Тайенд Тремелин може да ви бъде от полза, за да ги убедите да ви се доверят”.
Тайенд спря да чете и стрелна с поглед Денил.
— Какво иска да каже той?
Денил кимна към писмото.