От мислите на Лорлън Сония си създаде представата на какво е способен черният магьосник. Чрез използването на забраненото изкуство Акарин можеше да увеличи силата си отвъд естествените й граници. Известно беше, че Върховният повелител и без това е необичайно силен, но според Лорлън като черен магьосник той би могъл да победи дори съвкупната сила на останалите магове от Гилдията.
Ето защо Лорлън реши, че конфронтацията с Върховния повелител е недопустима. Престъплението щеше да остане тайна, докато не бъде намерен сигурен начин, по който да се справят с Акарин. Само на Ротан, магьосникът, който щеше да стане наставник на Сония, му беше позволено да узнае истината – в процеса на обучението й той вероятно щеше да види спомена й за Акарин и така или иначе да научи истината.
При мисълта за Ротан тя почувства остра тъга, последвана от тъпа ярост. За нея Ротан беше нещо повече от наставник и учител; той й беше като баща. Тя не беше сигурна, че щеше да издържи тормоза на Регин, ако не беше подкрепата на Ротан. За негова беда му се бе наложило да търпи последствията от пусканите от Регин злонамерени слухове, че настойничеството му е спечелено в замяна на услуги в леглото.
А после, когато слуховете и подозренията бяха отминали, всичко се беше променило. Акарин беше дошъл в покоите на Ротан, за да им каже, че е установил, че са наясно с неговата тайна. Той беше прочел съзнанието на Лорлън и искаше да прочете и техните. Те бяха наясно, че Акарин е твърде силен, за да се сражават с него, така че не се осмелиха да му откажат. След това, спомни си тя, Акарин беше започнал да се разхожда из стаята.
— Вие и двамата сте готови да ме предадете, ако ви се удаде случай – каза той на Ротан. – Аз ще поема наставничеството над Сония. Това ще ми гарантира мълчанието ти. Докато тя е моя, ти няма да позволиш никой да разбира за заниманията ми с черна магия. – Погледът му се отмести върху Сония. – А благополучието на Ротан ще бъде гарантирано само в случай, че ми сътрудничиш.
Сония тръгна по пътя към седалището на Върховния повелител. Всичко това се беше случило толкова отдавна; струваше й се, че е станало с някой друг, или с герой от случка, за която беше чула. Тя беше негова подопечна вече повече от година и половина, и неща не бяха толкова зле, колкото беше очаквала. Той не я използваше като допълнителен източник на сила, нито пък се опитваше да я въвлече в тъмните си дела. Освен разкошните им съвместни вечери всеки първоден, тя почти не го виждаше. Разговаряха единствено за обучението й в Университета.
„Освен през онази нощ” – помисли си тя.
Докато си спомняше, тя забави крачка. Преди много месеци, след като се беше прибрала след часовете, тя чу шумове и крясъци от долния етаж на сградата. Когато слезе в подземието, видя Акарин да убива някакъв човек с черна магия. Тогава магьосникът й каза, че човекът е сачаканец, изпратен да го убие.
— Защо го уби? – попита тя. – Защо не го предаде на Гилдията?
— Защото, както сама можеш да предположиш, той и себеподобните му знаят повече за мен, отколкото бих искал да е известно на Гилдията. Сигурно се чудиш кои са тези хора, които желаят смъртта ми и какви са причините им. Мога да ти кажа само едно: сачаканците все още мразят Гилдията, но освен това се страхуват от нас. От време на време изпращат по някой като този, за да ме провери.
Сония знаеше за съседите на Киралия не повече, отколкото останалите третокурсници. Войната между Сачаканската империя и Киралия влизаше в учебната програма. По думите на учителите, Киралия беше спечелила войната чрез създаването на Гилдията и споделянето на знанията между магьосниците. През седемте века, изминали оттогава, Сачаканската империя така и не се беше възстановила, и по-голямата част от земите й пустееха.
Като знаеше тези неща, на Сония не й беше трудно да повярва, че сачаканците все още мразят Гилдията. Това вероятно беше и причината Сачака да не е част от Обединените земи. За разлика от Киралия, Елийн, Вин, Лонмар и Лан, Сачака не беше подписала договора, според който всички магьосниците трябва да бъдат обучавани и наблюдавани от Гилдията. Възможно беше в Сачака да има магьосници, но тя се съмняваше, че те са добре обучени.
Ако те наистина представляваха заплаха, Гилдията със сигурност щеше да е наясно с това. Сония се намръщи. Може би някои от магьосниците знаеха. Може би това беше тайна, известна само на Висшите магове и на краля. Кралят не би искал обикновените хора да се безпокоят относно съществуването на сачаканските магьосници – освен ако сачаканците не станат сериозна заплаха, разбира се.