Докато Баран довършваше описанието на местопрестъплението, Лорлън пристъпи напред и положи длан върху ръката на мъртвеца, затвори очи и насочи съзнанието си към трупа.
В първия момент се учуди колко лесно се е получило, после съобрази, че в момента на смъртта естествената бариера на тялото е изчезнала. Проучи тялото и откри само съвсем слаби следи от жизнена енергия. Процесът на разлагане беше прекъснат – забавен – защото в тялото не беше останало нищо живо.
Лорлън отвори очи и вдигна длан от ръката на мъртвеца. Огледа плиткия разрез на врата на жертвата, уверявайки се, че точно това е убило мъжа. Пробождането в сърцето вероятно беше извършено по-късно, за да даде погрешна следа относно причините за смъртта. Разпоредителят погледна надолу, към пръстена на ръката си.
„Точно така – помисли си той. – Убиецът е използвал черна магия. Но дали това е жертва на Акарин, или в града вилнее друг черен магьосник?”.
1 Севли – отровен гущер.
Глава 2
Разпореждане на Върховния повелител
Ротан вдигна от ниската масичка димящата чаша със суми и пристъпи към един от хартиените паравани, закриващи прозорците на гостната му. Отдръпна го встрани и погледна в градината.
Тази година пролетта беше дошла рано. Живите плетове и дърветата вече бяха разцъфнали и ентусиазираният нов градинар беше засадил сред алеите лехи с ярки цветя. Въпреки че беше ранна сутрин, из градината се разхождаха магьосници и ученици.
Ротан вдигна чашата и отпи. Сумито беше свежо и горчиво. Магьосникът си спомни за предишната вечер и се навъси. Веднъж седмично вечеряше с по-възрастните си приятели лорд Ялдан и съпругата му Езрил. Ялдан беше приятел на покойния наставник на Ротан, лорд Марген, и все още смяташе за свое задължение да го наглежда. Ето защо предишната вечер, по време на вечерята, Ялдан беше решил, че трябва да каже на Ротан да спре да се тревожи за Сония.
— Знам, че все още я наглеждаш – рече възрастният магьосник.
Ротан сви рамене.
— Загрижен съм за благополучието й.
Ялдан леко изсумтя.
— Сония е избраница на Върховния повелител. Тя няма нужда от това ти да се грижиш за благополучието й.
— Разбира се, че има нужда – отвърна Ротан. – Мислиш ли, че Върховния повелител го е грижа дали тя е щастлива или не? Той се интересува само от напредъка й в образованието. Животът не е само магия.
Езрил се усмихна тъжно.
— Разбира се, че не е, но... – Тя се поколеба и въздъхна. — Сония ПОЧТИ не е разменила и дума с теб, откакто Върховният повелител пое наставничеството над нея. Не мислиш ли, че трябваше да те е посетила досега? Мина повече от година! Няма значение колко е заета с ученето, със сигурност би могла да отдели време да те види.
Ротан потрепна. Нищо не можеше да направи. От съчувстващите им изражения разбра, че са видели реакцията му и са решили, че просто е наранен от явното отдръпване на Сония от него.
— С нея всичко е наред – каза Ялдан меко. – И онези глупости с останалите ученици приключиха отдавна. Не я мисли, Ротан.
Ротан се престори, че е съгласен. Не можеше да им каже истинските причини за това, че наглежда Сония. Ако го направеше, не просто щеше да постави в опасност живота на Сония. Дори и Ялдан и Езрил да се съгласяха да пазят тайна, за да защитят момичето, Акарин беше казал, че никой не бива да узнава. Нарушаването на тази заповед можеше да накара Акарин да... Какво всъщност? Да използва черна магия, за да завладее Гилдията? Той и без това беше Върховен повелител. Какво друго би могъл да иска?
Повече власт, може би. Да управлява вместо краля. Да владее целите Обединени земи. Да е свободен да се захранва с черна магия, докато стане най-силният магьосник от всички някога съществували.
Но ако Акарин искаше някое от тези неща, отдавна да го е направил. Ротан трябваше да признае, макар и неохотно, че Акарин не беше причинил никаква вреда на Сония. Поне доколкото му беше известно – единствения път, когато беше видял девойката в компанията на нейния наставник, беше в деня на предизвикателството.
Ялдан и Езрил в края на краищата бяха сменили темата.
— Поне спря да взимаш немин – бе промърморила Езрил, преди да го попита за сина му Дориен.
Ротан почувства леко раздразнение при този спомен. Погледна към прислужницата си Тания. Тя грижливо забърсваше с парцал праха от рафтовете за книги.