Лорн се задоволи само да кимне, което с нищо не го ангажираше.
— Утре сутрин ще изпратя ескорт да ви доведе — добави Ирдел, като посочи вратичката, която Елвин д’Ералс вече отваряше.
— Няма нужда — каза Лорн.
Ирдел се усмихна разбиращо.
— Както обичате, рицарю. Значи до утре. При Старите арени.
Лорн поздрави принца-регент, който добави, преди той да излезе:
— И последно нещо. Бдете над Алан, моля ви. Направете ми тази услуга. Алан е ваш приятел, а вие сте един от малцината, които все още слуша. Пазете го от лоши влияния. За негово добро.
Лорн спря за миг, после тръгна, без да отговори.
След като Лорн си тръгна, виконт Елвин д’Ералс заключи вратата на зимната градина. Принц Ирдел стоеше прав, беше умислен. Елвин отиде до ниската масичка, взе чашата на принца-регент и без никакво притеснение я допи.
— Е? — рече той.
Ирдел не отговори веднага.
— Не знам какво да мисля за този мъж — каза той. — Давам си сметка, че слабо го познавам, но се питам дали изобщо някой може да се похвали, че го познава добре.
— Този разговор послужи поне за това — отбеляза Елвин, като си доля още вино в чашата на принца. — Душата на Лорн е черна.
— „Черна душа“? — повтори Ирдел. — Говориш като някой Добродетелен.
— Прекарал е три години в Далрот — настойчиво продължи Елвин. — Бил е под влиянието на Тъмнината. Тя го е покорила и го е белязала с печата си. Лорн се е върнал жив от този ад, но това не означава, че се е върнал невредим. Не мисля, че сега може да му се има доверие. Всъщност дали някога е могло да му се има доверие? Бил е изпратен в Далрот заради държавна измяна.
По онова време Лорн бе член на кралската гвардия и му бе поверена строго секретна мисия: да бди над сигурността на делегация, натоварена да преговаря за таен мирен договор между Върховното кралство и Иргаард. Преговорите бяха почти на привършване, когато клаузите на договора — който заплашвал да разруши равновесието на силите в Имелория — бяха разкрити публично. Последвалият дипломатически и политически скандал постави Върховното кралство в деликатно положение спрямо отколешните му съюзници. Договорът пропадна и скоро Лорн бе заподозрян, че е организирал изтичането на информацията. Беше съден и признат за виновен и без да се знае какви точно доказателства има против него, изпратен в Далрот, за да гние там до края на дните си. Обаче три години по-късно Върховният крал върна Лорн на служба при себе си, като го обяви за Първи рицар на Кралството.
— Баща ми го оневини — припомни Ирдел. — А кой от тогава до сега е направил толкова, колкото Лорн за толкова кратко време?
Настъпи мълчание.
Елвин не беше убеден, но въпреки това се колебаеше да постави под въпрос легитимността на реабилитирането на Лорн пред принца-регент, защото това означаваше да се усъмни в основанията на едно от последните важни решения на Върховния крал.
Ирдел взе чашата си от ръката на Елвин и отпи.
— Не бива да се доверяваш на този човек — настоятелно повтори виконтът. — Никой не бива да го прави.
— Зная — отвърна Ирдел мрачно. — Но нямам избор.
Загрижен, граф Теожен д’Аргор наблюдаваше небето от двора за излитане на Голямата Кралска змейна. Беше към петдесетгодишен, едър, с лъскаво плешиво теме. На колана му висеше легендарният боздуган, с който никога не се разделяше.
— Става цял час, откакто трябваше да са се върнали — каза той.
— Стерм е добър змейник — отговори главният змеяр, застанал до него. — Ще предпочете да се приземи, за да не преумори Дил.
Теожен мрачно се съгласи.
Главният змеяр сигурно беше прав, но можеше да има и други хипотези, не толкова успокоителни. И точно те тревожеха графа, който се страхуваше, че е надценил силите на Дил — млад змей, чието оздравяване следеше от седмици. Ако беше сгрешил, това излизане можеше да се окаже опасно за змея и за неговия змейник, толкова опасно, че дори фатално. Верен на традицията на господарите на Аргор, през целия си живот Теожен бе отглеждал и дресирал змейове. Беше виждал не един змей внезапно да изпада в пълно изтощение и да повлича безпомощния змейник в стремително падане.
— Дил повече не можеше да издържа затворен между четири стени — добави главният змеяр. — Накрая щеше да се нарани с веригите си. Да полети малко днес беше добро решение.
— Това още не се знае — възрази Теожен. Помисли после рече. — Прати хора да ги търсят, докато е още светло.
— На вашите заповеди.
Докато главният змеяр се отдалечаваше, Теожен видя Лорн, който минаваше през покрития със слама и сняг двор и идваше към него.