Вратата изскърца и стресна един стар жрец на Ейрал, който дремеше, седнал на един стол. Белият жрец отвори очи, видя Лорн, стана и му каза учтиво, но уморено:
— Късно е, синко. Каквото и да желаете, елате утре.
Лорн свали качулката си и отметна наметалото, така че да се види гербът на Черната гвардия.
— Аз съм Лорн Аскариан — капитан на Ониксовата гвардия.
При други обстоятелства свещеникът сигурно щеше силно да се учуди, но умората му беше толкова голяма, че притъпяваше всичките му сетива. Той само вдигна едната си вежда и рече:
— Аз съм отец Фасория. Пристигането на вашата гвардия породи много надежди, капитане. С какво мога да ви помогна?
— Търся една жена.
— Как се казва?
— Не мисля, че ви е казала истинското си име. Но зная, че е тук. Дошла е с малко дете — отец Фасория се поколеба. — Няма да ѝ причиня никакво зло. Тъкмо напротив.
Жрецът се дръпна встрани и направи знак с ръка на Лорн да мине.
— Моля ви, синко, не смущавайте почивката на болните.
Лорн благодари с кимване и тръгна из църквата. Монахини се грижеха за болните или се молеха до постелите им. Една жена обаче не беше облечена в бяло и главата ѝ не беше покрита. Беше Майрин. Държеше главата на един старец и му помагаше да изпие някакво лекарство. Лорн почувства сякаш огромен товар се смъкна от него. Да знае, че Майрин беше пристигнала в Бренвост, като се бе измъкнала от гелтите, беше едно, но да я види жива и здрава — това беше истинско освобождаване. Лорн се огледа за бебешко кошче.
Майрин го видя, че идва към нея, прошепна нещо окуражително на стареца, усмихна му се, изправи се и отиде в един тъмен ъгъл на църквата, където изчака Лорн да дойде.
— Преди малко ми се стори, че забелязах Йерас — каза тя тихо. — Какво правиш тук? Разбрахме се, че…
— Зная. Но трябваше да се уверя, че сте добре — Каел и ти. Когато научих какво става тук… Къде е Каел?
— В добри ръце е, не се страхувай.
— Тук не сте на сигурно място.
— Никой не е.
— Ела с мен. Да идем да вземем Каел. После ще ви отведа далеч оттук със змей.
— Не.
Неприятно изненадан, Лорн можа да каже само:
— Какво?
Майрин разбра, че тонът скоро ще се повиши, хвана Лорн за ръката и го поведе вън от църквата през една ниска вратичка. Той я последва, но веднага щом излязоха отвън, раздразнено се освободи от ръката ѝ.
— Вечно ще съм ти благодарна за това, което направи за Каел и мен — каза Майрин спокойно. — Но ние не ти принадлежим. Нито той, нито аз.
— Той е мой син! — възрази Лорн, като гневно насочи пръст към нея.
— Той порасна в моя корем. Излезе между моите бедра и оттогава се храни от моите гърди. Наистина ли искаш да спорим дали е повече твой син, отколкото мой? И не се опитвай да ме заплашваш, Лорн. Не ме е страх от тебе.
Всъщност беше разтревожена, но с нищо не го показваше.
Ядосан на нея, но преди всичко на себе си, Лорн се извърна и няколко пъти бавно и дълбоко си пое въздух. С крайчеца на окото си забеляза Йерас, който го гледаше изпитателно откъм улицата. Лорн кимна с глава, за да го успокои, после се обърна към Майрин.
Беше се успокоил.
— Освен това Каел не е в състояние да понесе умората от пътуване.
— Но нали ми каза, че е добре.
— Не. Казах ти, че е в добри ръце.
Лорн се разтревожи.
— Позволи ми да го видя.
— Не.
— Болен ли е?
— Не, не е болен. Но е слаб. Крехък — гласът на Майрин се прекърши. — Много повече… Много повече, отколкото преди жреците да ми го вземат…
Лорн нежно притисна Майрин в обятията си. Тя се отпусна, зажадняла за подкрепа и утеха. За миг двамата останаха така — неподвижни и смълчани, сякаш бяха сами на света. После, с буза, опряна на гърдите на Лорн, Майрин рече:
— Тези хора имат нужда от мен, Лорн. Моето място е тук.
Лорн я притисна още по-силно към себе си.
Изведнъж пред черквата се чуха викове и шум от блъсканица.
— Какво става там…?
Следван от Майрин, която вървеше плътно зад него, Лорн отиде да види и излезе точно в момента, когато двама войници от гарнизона на Бренвост се мъчеха да влязат в църквата, като носеха един човек в безсъзнание.
— Какво става? — попита Лорн, а Майрин се втурна вътре.
Йерас, който не знаеше нищо, само вдигна рамене. Вече се струпваха любопитни, които бяха последвали войниците или бяха привлечени от шума.
— Пази вратата — нареди Лорн. — Не пускай никой да влиза.
И докато Лорн се отдалечаваше навътре в църквата, Йерас смъкна наметалото си и застана решително на прага с изваден меч. Ризницата на Ониксовата гвардия беше достатъчна, за да задържи всички на разстояние.
В църквата Майрин и отец Фасория вече се бяха навели над мъжа, който току-що бе внесен. Слаб и целият покрит с прах, той лежеше на плочите и дишаше трудно.