Лорн и Логан се приземиха на редута, обиколиха го, после внимателно разгледаха двете кули, които го пазеха. Изоставени отдавна, централните и страничните сгради бяха служили за убежище на всякакви животни, но също и на пътници, разбойници или иманяри, минавали оттук през всичките тези векове. Освен това до неотдавна бяха квартирували и войници. Помещенията бяха празни, в камините бяха гнездили хищни птици. Тук-там беше оцелял по някой капак на прозорец. Но покривите, стените и подовете бяха здрави, въпреки обичайните поражения на времето и климата. Големите двукрили порти на кулите, както и вратите на главната кула зееха отворени, но изглеждаха солидни и сигурно можеха да бъдат затворени и — при нужда — зазидани.
След като огледаха всичко, Лорн и Логан се срещнаха при парапета на главната кула и двамата се загледаха към Мъртвите земи.
— Твоето мнение? — попита Лорн.
Бившият наемник се замисли.
— Не сме достатъчно като брой, за да победим — каза той. — Но гелтите ще се измъчат.
Теожен д’Аргор и Ониксовата гвардия пристигнаха към обяд и се настаниха в главната кула. Лорн проведе бърз разговор с графа и Нае, после събра Черните гвардейци в двора на редута и се обърна към тях, застанал на горната площадка на едно външно стълбище.
— Гвардейци! Към нас се движи армия. Тя е многобройна. Много по-многобройна от която и да било гелтска армия, събирана от времето на Мрака досега. Ще бъде тук след три или четири дни. И ако не направим нищо, ще бъде в Бренвост много преди армията на Върховния крал… — Лорн замълча. Хората му го слушаха — сурови и сериозни. Знаеха до каква степен е уязвим Бренвост и познаваха жестокостта на гелтите. Лорн продължи, като повиши глас. — Днес единствено ние можем да спрем армията, която настъпва към нас. Единствено ние можем да спасим Бренвост. Днес единствено ние можем да запазим Върховното кралство! Тук! Сред тези стени! Единствено ние! — Лорн извади меча си и го размаха. Черните гвардейци също извадиха мечовете си сред екот на стомана и сто остриета заблестяха на слънцето. — Да превърнем тези стени в крепост! И да се борим! Да се борим, защото да се бием и да паднем тук е не само наш дълг! ТОВА Е НАША ЧЕСТ!
— НА ВЪРХОВНОТО КРАЛСТВО СЛУЖИМ! — извика Теожен.
— ВЪРХОВНОТО КРАЛСТВО ЗАЩИТАВАМЕ! — отговори Ониксовата гвардия.
И заедно с Лорн всички повториха:
— НА ВЪРХОВНОТО КРАЛСТВО СЛУЖИМ! ВЪРХОВНОТО КРАЛСТВО ЗАЩИТАВАМЕ!
През следващите три дни ониксовите гвардейци се подготвяха. Под тройното командване на Лорн, Теожен и Наерис те затвориха и укрепиха портите на кулите и на редута. Зазидаха тази, която водеше към Мъртвите земи, и натрупаха зад нея, чак до свода, пръст и камъни, за да запушат прохода оттам. Издигнаха барикади и заслони. Докараха десетина леки оръдия от Бренвост и бурета с черен барут. Заложиха капани. Направиха прикрития с муниции. Разпределиха запасите си от вода, вино и храна. Подготвиха оръжията си. Упражняваха различни маневри за изтегляне и контраатака. Молеха се. Превързваха раните си, някои от които още не бяха оздравели след битката при Дарлат. Написаха писма до близките си, които Логан отнесе в Бренвост със змей и предаде лично на губернатора Сорво.
Едно от тях беше адресирано до Майрин:
Всички ние ще умрем тук.
Избягай веднага, щом можеш, и се грижи за него.
Гелтите пристигнаха по тъмно вечерта на третия ден.
Предупредени от своите змейници, ониксовите гвардейци ги чакаха въоръжени и внимателно наблюдаваха хоризонта. Отначало чуха барабаните и в редиците им настъпи пълна тишина, докато ритмичният тътен ставаше все по-силен и от него сякаш земята се тресеше под огромното небе.
После видяха факлите, които се появиха на хребета.
Стотици.
Хиляди.
И когато първият хребет на Мъртвите земи заприлича на обхванат от пожар в нощната тъмнина, барабаните замлъкнаха, но факлите останаха.
Йерас се върна същата тази нощ и съобщи, че армията на Върховния крал едва бе преминала полите на Закрилящите планини. Змеят му беше съвършено изтощен.
Ониксовата гвардия трябваше да издържи — сама — девет дни.