В ранното утро на първия ден Лорн беше сред хората си на бойниците на кулата, защитаваща входа на моста Дунрат откъм Мъртвите земи — тази, чиято врата Черните гвардейци бяха зазидали, и която бяха кръстили Пожертваната, защото знаеха, че нямаше да я удържат дълго. Нямаше достатъчно място, където да се бият, и около Лорн се бяха събрали петнайсетина воини, заедно с Логан. Други стояха близо до вътрешната част на кулата или в първата част на моста — първата укрепена стена. Основната част на войската, под командването на Теожен д’Аргор, беше разположена на централния редут — Главната кула — заедно със змейовете и конете.
На Пожертваната лицата бяха изопнати, но решителни и цареше пълна тишина. Чуваше се само как бойните знамена на Ониксовата гвардия плющят на вятъра, а фитилите на оръдията вече димяха. Всички погледи бяха вперени към хребета, където през цялата нощ факлите не бяха престанали да горят. Сега там нямаше никого — пуста линия, покрита с изсъхнала трева, под сивото небе.
Изсвири тръба.
После друга, още една, станаха десет и засвириха заедно, а в това време откъм Мъртвите земи се надигна тътен. Лорн изтегли сканда си и погледна назад, към Главната — там Теожен беше вдигнал юмрук към него. Той му отвърна със същия жест, после отново се обърна към хребета.
— Готови! — каза той.
Те идваха.
Като огромна вълна, заливаща дига, с крясъци и див рев стотици гелти се спуснаха от хребета към моста на Дунрат. Сивата им кожа беше покрита с войнствени цветове и изрисувани руни. Защитени с костни брони и кожени щитове, те размахваха копия, боздугани, мечове с назъбени остриета. Някои бяха закачили на гърба си племенните си знамена: те бяха най-едрите и най-свирепите — онези, които другите следваха.
Лорн изчака гелтите да се приближат на стотина метра и извика:
— ОГЪН!
Петте оръдия, сложени на кулата, избълваха картеч и покосиха десетки воини, но не забавиха нападението. Мъртви и ранени паднаха на земята и веднага бяха стъпкани от идващите подир тях.
— ЗАРЕДЕТЕ ОТНОВО! ЗАРЕДЕТЕ И СТРЕЛЯЙТЕ!
Залп подир залп оръдията унищожаваха вражески воини, но това не попречи на гелтите да стигнат в подножието на Пожертваната и да се струпат там. Рояци копия и назъбени стрели се удариха в бойниците, свистейки във въздуха, и принудиха Черните гвардейци да се пазят, а в това време до стената бяха изправени стълби. Струпалите се атакуващи се отдръпнаха, за да направят място на един таран, който беше избутан напред. И докато той безуспешно удряше зазиданата врата, Ониксовата гвардия отблъсна три щурма с цената на неколцина мъртви и ранени.
Преди четвъртата атака, като видя стълбите, които отново бяха изправени върху планина от трупове, Лорн заповяда:
— ПОДГОТВЕТЕ СЕ ЗА ОТСТЪПЛЕНИЕ! ИЗТЕГЛЯЙТЕ ОРЪДИЯТА! ПОДГОТВЕТЕ СЕ ЗА ОТСТЪПЛЕНИЕ!
Маневрата беше подготвена и всеки знаеше какво трябва да прави. От долните етажи на кулата бяха качени бурета с барут. Гвардейците бързо запалиха фитилите им и ги хвърлиха през парапета. Те избухнаха почти веднага, като събориха стълбите и онези, които ги държаха, убиваха, осакатяваха и така породиха у гелтите едно стъписване, което спря устрема им и даде на Ониксовата гвардия затишието, от което се нуждаеше.
— ОТСТЪПЛЕНИЕ! — извика Лорн. — ОТСТЪПЛЕНИЕ!
Лорн напусна кулата последен и се затича по моста към редута. Двамата с Логан помогнаха на един Черен гвардеец, който куцаше силно. Изтегляха се последни и бяха на половината път от Главната, когато гелтите се изкатериха на Пожертваната и нададоха победни викове. Покачиха се и други, които също тържествуваха, като размахваха оръжията и знамената си. Откъм Мъртвите земи засвириха тръби. Неколцина гелти понечиха да се спуснат подир бегълците, но Черните гвардейци от редута бдяха и ги обърнаха в бягство с няколко оръдейни залпа, които Лорн чу как профучават над главата му.
— Залегнете — извика Лорн.
Логан и черният гвардеец, който беше ранен в крака, разбраха. Хвърлиха се на земята и се покриха с щитовете си, Лорн направи същото. Знаеха, че техният капитан беше запалил последния фитил, преди да тръгне, и че в същия този миг този фитил вече изгаряше… в едно помещение, напълнено с черен барут.
Взривът беше оглушителен.
Вдигна във въздуха тонове камъни и греди, разруши Пожертваната и уби всички, които се намираха сред стените ѝ или наоколо. Горещият въздух и експлозиите вдигаха нагоре тела, късаха крайници, оставяха осакатени жертви, които крещяха от болка, докато други, обезумели, покрити с дрипи, се лутаха под отломките, които падаха върху тях като пороен дъжд.
Когато гъстите облаци прах се разпръснаха, Лорн видя, че от кулата беше останала само купчина димящи развалини и почернели трупове. Въздухът още продължаваше да трепти, но гелтите вече се изтегляха под звука на бойните си барабани, като изнасяха ранените, но изоставяха мъртвите си.