Лорн се намеси:
— СЛЕД МЕН!
Следван от Черни гвардейци, той се втурна, за да задържи гелтите, а Нае и нейните хора бяха повикани в подкрепление. В настъпилата суматоха той удряше наляво и надясно, ръгаше и сечеше, безчувствен към болката, топла кръв го оплискваше от всеки победен враг. Прикривайки го, Логан на два пъти му спаси живота. Изстреляна от Йерас, стрела от арбалет изсвири покрай ушите му и се заби в окото на един снажен воин, който внезапно бе застанал пред него и беше готов да му разбие главата.
Лорн и хората му бяха изправени пред голяма трудност, но малко по малко, благодарение на помощта на Нае, успяха да отблъснат гелтите и да ги задържат под крепостната стена. Гелтите издигнаха още няколко стълби, но устремът им бе прекършен и когато изсвириха тръбите, те се оттеглиха под последните залпове на оръдията, които ги принудиха да бягат, изоставяйки своите ранени ведно с мъртвите, изоставяйки оръжията, окървавените знамена и отломките от щитове.
На бойниците Черните гвардейци, уморени до краен предел, останаха слисани — невярващи и объркани. В погледите им се четеше признателност — за това, че са живи и за това, че са победили. Но не всички бяха оцелели. А сред живите някои страдаха от ужасни рани и лежаха на земята стенещи или в безсъзнание.
Обърнат към моста, който гелтите напускаха, Лорн свали шлема си, изтри си потта от челото и рече:
— Скоро ще се върнат.
И наистина това беше първото нападение този ден.
През този трети ден от обсадата отблъснаха още една атака, после още три на следващия ден, още три на петия ден и накрая две на шестия. Отначало ониксовите гвардейци се сменяха на бойниците. Но скоро загубите им станаха твърде тежки и онези, които все още можеха, се изтощиха да се бият без отдих. Второто нападение на шестия ден продължи до вечерта и беше едно от най-жестоките, от най-смъртоносните. Вече свършваше и гелтите бяха започнали да се оттеглят, когато Теожен рухна под ударите на трима войници.
Същата вечер, като видя, че Теожен падна и изчезна в мелето, Нае се втурна да му помогне, следвана от шепа Черни гвардейци. Лорн беше твърде далеч, за да се намеси, но видя как тя направи пробив и успя да удържи достатъчно дълго, за да може графът да бъде вдигнат и отнесен, макар и в безсъзнание. Плати с рана в рамото, но това не я накара да отслаби удара и тя предприе контраатака, която окончателно обърна гелтите в бягство.
За пореден път ордата се изтегляше под огъня на оръдията.
За пореден път ониксовите гвардейци печелеха твърде скъпоструваща победа. От стоте воини, колкото бяха в началото, само половината бяха в състояние да се бият. Сега в Гробницата лежаха трийсет тела, а сред ранените двайсет не бяха способни да се защитават, нито дори да вървят или да яздят. Колкото до граф Д’Аргор, той страдаше от рани, които щяха да са убили вече някого другиго: един удар почти му беше разцепил главата, копие беше пронизало гърдите му, а лявата му ръка до такава степен беше осакатена, че се наложи да я ампутират.
Същата тази вечер видяха първите гелтски конници, които дойдоха откъм Исерн. Те останаха на разстояние, виждаха се, но бяха в равнината, където не можеха да бъдат достигнати. Предупреден за това, Лорн разгъна далекогледа си и започна да ги наблюдава откъм главната кула. Още беше целият в кръв след битката.
Да, това наистина бяха гелти.
Съгледвачи, въоръжени с копия, придружени от няколко вълка, обучени за война и лов. Лорн подаде далекогледа на Нае, която бе застанала до него, и каза:
— Ето за какво са били змейниците, които видяхме да тръгват онзи ден.
— Вестоносци? — опита се да отгатне Нае.
— Гончии. Бандите са престанали да плячкосват и измъчват провинцията. Изпълнили са предназначението си. Защо тогава да не ги използват за нещо друго?
— Например да ни нападнат в гръб.
— И да ни отрежат пътя за отстъпление.
Нае върна далекогледа на Лорн, чертите ѝ бяха изопнати от умора и тревога и лицето ѝ се сгърчи от болка, когато размърда раненото си рамо.
— Как си? — попита Лорн по навик.
— Виждала съм и по-лошо.
— Наистина ли? — подигравателно рече Лорн. — По-лошо от тук?
Тя се усмихна уморено.
— Всъщност не… Но все пак съм по-добре от графа. Аз… дори не знам как е възможно той да е още жив…