Настъпи мълчание, после Елвин каза тихо:
— Значи Лорн е предател.
— Да, извършил е предателство — съгласи се Ирдел. — Но що се отнася до причините, накарали Лорн да го направи, несъмнено ще се изненадаш, когато разбереш, че са били почтени.
— Почтени? — стъписа се виконтът.
— Договорът предвиждал Върховното кралство да предаде някои от съюзниците си или поне да продължи да подкрепя едностранно някои от най-старите си съюзи. И особено нашия съюз със скандите.
Скандите бяха народ, който Иргаард никога не бе успял да покори, докато Върховното кралство открай време ги въоръжаваше и подкрепяше. Разделени на големи племена, но способни да се обединят под властта на военен предводител, когато е необходимо, скандите от векове воюваха по този начин срещу армиите на Черния дракон, като отблъскваха всеки опит за нашествие и не се колебаеха да преследват, нападат и ограбват корабите и предните постове на иргаардците. Връзките между Върховните крале и скандските крале-воини бяха стари и близки.
— Това несъмнено е било желанието на иргаардците — продължи Ирдел. — Но според клаузите на договора Върховното кралство трябваше веднага да престане да поддържа скандите. Което означаваше, че ги изоставяме на съдбата им и ги осъждаме да бъдат унищожени. И всичко това за няколко митнически облаги… Не е много славно, нали?
Елвин се въздържа да отговори.
Макар и прагматичен и осъзнаващ добре действителността, принцът-регент не беше циничен. Ако по онова време той беше крал и трябваше да съди Лорн, той също щеше да го осъди, както бе направил баща му. Това обаче не му пречеше да види благородството в предателството на Лорн.
Объркан, Елвин попита:
— Но ако Върховният крал е знаел, че Лорн е виновен, ако е знаел, че Лорн е извършил предателство, защо го обяви за невинен и го повика при себе си? Защо изпрати Алан да го доведе от Далрот? И най-вече как можа да му връчи пръстена на Първи рицар и да му повери съдбата на Върховното кралство?
— В нищо не съм сигурен — призна Ирдел. — Предполагам, че Лорн не е изпълнил съдбата си. Мисля, че зад всичко това стоят Пазителите — той се поколеба. — По един или друг начин баща ми разбра малко преди смъртта си, че съдбата на Върховното кралство и съдбата на Лорн са свързани. И в това не мисля, че сгреши.
Принцът и архиварят
Всяка тайна, която пазиш, е острие, което враговете ти точат против теб.
Сутринта Лорн се събуди в креслото си. Беше дремнал само няколко часа. Тъмнината, която го мъчеше, му позволяваше много малко почивка и с Исарис на коленете той дълго бе мислил за това, което трябваше да извърши.
Огънят беше угаснал.
Пепелта в огнището беше сива и бледа. Студът изпълваше стаята и бледите лъчи, огряващи замръзналите прозорци, не внасяха никаква топлина.
Все така с Исарис в ръце, Лорн се изправи и, наметнал на раменете си одеялото, в което бе заспал, отиде до прозореца. Постоя малко, погледа силния сняг, който се сипеше над Ориал, после рижавото коте се умори да мърка под ласките му и скочи на масата. На вратата се почука.
— Влезте — извика Лорн, без да извръща от прозореца.
— Добро утро, капитане. Преча ли?
— Не.
— Трябва да дойдете да видите нещо.
— Къде?
— В ковачницата.
— Важно? Спешно?
— Не.
— Добре тогава, нареди да ми качат малко горещо вино и нещо за хапване. После ще дойда при тебе.
Йерас кимна и затвори вратата, а Исарис се промъкна между краката му.
Малко по-късно, когато излезе навън, студът обгърна Лорн. Той вдигна яката си, за да се предпази от пристъпите на бурята, прекоси двора с големи крачки и стигна до ковачницата. И чак когато влезе, си даде сметка, че не беше прекрачвал този праг от смъртта на Вард.
Тримата ковачи на Ониксовата гвардия го чакаха, а заедно с тях Логан и Йерас. Лорн затвори вратата и шестимата мъже потънаха в топлия полумрак, осветяван от светлината в леярната.
На една маса беше сложена желязна кутия.
— Е? — попита Лорн.
— Моска намери това, прибрано в един ъгъл — каза Логан, сочейки кутията. — Беше на Вард.
Кутията беше съвсем обикновена. Затваряше се с ремък и халка. Нямаше нито ключалка, нито закопчалка. Доста беше поживяла: почернелият метал носеше следи от удари и на много места беше надраскан.
— Отворихте ли я? — обърна се Лорн към Моска.
Като най-опитен ковач след Вард, Моска, естествено, бе поел да го замества, докато бъдеше решено как да се преустрои ковачницата.