Тази сутрин принц Ирдел и десетина от неговите придворни се упражнява в бойни изкуства на пътеката — по риза, с ръкавица на дясната ръка, а подкованите им ботуши стържеха под насипаните стърготини замръзналата земя. Правеха физически упражнения или се биеха по двойки с тежки мечове, чието ясно звънтене отекваше под високия покрив. Бяха потънали в пот и не щадяха усилията си, въпреки студа, който царуваше в залата, въпреки ударите, получени с плоската страна на острието, въпреки опасните падания, въпреки порязванията. Ирдел не искаше по никакъв начин да го щадят: страдаше и се мъчеше както всички други. Примерът му караше неговите придворни да дадат най-доброто от себе си, а също и присъствието на няколко дами от Двора, които — увити в кожени палта — седяха на пейките и наблюдаваха спектакъла.
Лорн влезе на пътеката през вратата, от която се отиваше до почетната трибуна и нейния балдахин в лазурносиньо и сребърно. Логан вървеше на три крачки зад него, зорко оглеждаше всичко наоколо и бе готов да се намеси на мига и да извади двете остриета, кръстосани на гърба му. Най-напред ги забелязаха откъм пейките, като дамите с учудване познаха капитана на Ониксовата гвардия. Това привлече вниманието на благородниците, които един подир друг преустановиха упражненията си. Бяха задъхани, от устата им излизаше пара, докато гледаха Лорн да се приближава, и дебнеха реакцията на принц Ирдел. Очевидно не бяха известени за идването на Лорн. Дори Елвин д’Ералс — който при това бе най-близък на принца-регент — изглеждаше неподготвен.
Ирдел се приближи до Лорн и го поздрави непринудено.
— Добро утро, рицарю. Добре сте дошли.
Лорн сдържано присви очи.
Огледа придворните — познаваше повечето от тях. Разбира се, виконт Д’Ералс. Но също и граф Д’Алвейн, и херцог Дьо Мидхелт, които Ирдел бе направил свои генерали по време на обсадата на Арканте. Бароните Дьо Фурия и Д’Ирест също бяха тук. Граф Дьо Торганд и двамата му синове. Рицарят Дьо Дирион. Неколцина други. Повечето бяха висши благородници от Орвал — провинцията на Върховното кралство, на която Ирдел беше херцог. И всички ясно заявяваха своята подкрепа за принца-регент: ако Ирдел станеше крал, те щяха да са неговите министри и съветници. Но мястото, където се бяха събрали този ден, и бойните тренировки, които отрито провеждаха, означаваха и друго: при необходимост те щяха да бъдат и негови съюзници и стратези и нямаше да се поколебаят да се бият под неговото знаме.
— Благодаря ви, че приехте поканата ми — добави Ирдел.
Лорн се извърна към пейките и придворните дами, техните слугини и пажове. И се почувства хванат в капан: Ирдел току-що го бе принудил да се покаже публично заедно с него и новината много скоро щеше да обиколи целия Кралски град.
Досещайки се за мислите му, Ирдел го хвана за лакътя и му прошепна:
— Ще поговорим за нашата работа след малко. Засега нека ги заблудим.
Лорн усети как белегът на Тъмнината на лявата му ръка започва да го гложди. Потисна гнева, който го обземаше, и кимна, че е съгласен.
— Благодаря — каза Ирдел, после го представи на придворните си. — Поканих рицаря да се присъедини към нас — добави той. — Рицарю, ще ни окажете ли тази чест? — завърши, като посочи с ръка пътеката.
Лорн се поколеба.
— Срещу кого? — попита той.
— Срещу мен, разбира се! — отвърна Ирдел.
Лорн погледна принца-регент, очите му бяха непроницаеми.
— Добре.
— Принце! — възкликна Елвин, приближи се и каза тихо: — Сигурен ли сте?
После Елвин се обърна към придворните, за да ги призове като свидетели, и видя мълчаливата им подкрепа. На лицата им се четеше открита тревога при мисълта, че Лорн и Ирдел ще се изправят един срещу друг. Не бяха присъствали на почетния дуел, който бе противопоставил Лорн и наследника на Ансгарн предишната година. Но всички знаеха как Лорн — вече победител — безмилостно бе довършил своя противник. Разбира се, никой не си представяше, че Лорн — колкото и опасен и непредвидим да беше — наистина може да убие Ирдел тук и сега, по време на упражнение. Но притесненията на придворните се дължаха повече на интуицията им, отколкото на разума. Нямаше значение какви бяха обстоятелствата, моментът, мястото. Да се остави един принц на Върховното кралство на милостта на човек като Лорн, им се струваше противоестествено. Все едно да гледат как Ирдел влиза в клетката на лъв.