Лорн чакаше.
Даваше на придворните възможност да се намесят, а на принца-регент — да се откаже. Но Ирдел беше твърдо решен. Придворните му млъкнаха и дори разгневеният Елвин престана да протестира.
Лорн погледна Ирдел.
— Пригответе се — каза Ирдел.
Лорн съблече китела си, остана по риза, извади сканда и откачи ножница си. Даде ги на Логан, който нямаше нужда да говори, за да му покаже какво мисли за този дуел:
„Не е добра идея.“
Лорн не му обърна внимание и бързо започна да се загрява: разкърши раменете си, направи няколко движения с ръцете и краката, за да раздвижи мускулите си. През това време придворните мълчаливо застанаха в широк кръг около тях, а дамите се приближиха до оградата покрай пътеката. Накрая Лорн направи няколко движения с меча срещу въображаем противник.
— Готов? — попита Ирдел.
Лорн се обърна към него и кимна.
— Готов.
На пътеката в Старите арени Лорн остави преимуществото в първата атака на Ирдел. На няколко пъти парира, после премина в защита. Противниците отново застанаха един срещу друг и Ирдел отново нападна. Лорн отби удара, извъртя се и отвърна с нов удар, като принуди принца-регент да отстъпи. И реши да приключи размяната на удари, без да се възползва от предимството си.
Напрегнат, Ирдел се приготви за трета атака.
Гледаше мрачно и бързането да поднови битката издаваше началото на изнервяне, което Елвин забеляза и бързо се досети за причината. Лорн контролираше дуела и щадеше Ирдел, което беше поведение на учител по фехтовка, а не на противник. Дали Лорн грешеше поради излишна предпазливост, от страх да не рани принц на Върховното кралство? Или напротив, искаше — от каприз или по сметка — да вземе надмощие над Ирдел? И то пред всички?
Но какво можеше да се надява, че ще спечели?
Едно беше сигурно: Ирдел нямаше да изтърпи дълго това положение. Той беше принц по кръв и беше разумен. Затова рядко се ядосваше, но напълно съзнаваше ранга си и не му липсваше гордост.
Ирдел нападна с неочаквана сила.
Опита се да наложи своя ритъм, като се надяваше да увлече Лорн в равностойна размяна. Но усилията му се оказаха напразни. Лорн оставаше все така спокоен и тази трета атака завърши като предишните: без истински победител, но с един губещ.
Придворните дебнеха реакцията на техния принц.
— Една дума, рицарю.
Тонът беше спокоен.
Лорн вече беше заел отбранителна позиция, но свали оръжието, докато Ирдел се приближаваше към него, добавяйки:
— Вие ме щадите, рицарю. Моля ви, престанете. Бийте се с мен така, сякаш се биете с някой от моите капитани. Забравете кой съм.
— Невъзможно.
— Тогава, ако не можете да забравите, че скоро ще бъда ваш крал, подчинете ми се. Бийте се.
— Добре.
— Гордостта ми ще понесе една загуба, но само ако не ме щадите. Покажете целия си талант на боец, рицарю. Аз желая това.
Лорн кимна.
Тревогата на придворните нарасна, когато Лорн и Ирдел застанаха един срещу друг с меч в ръка. И стана двойно по-голяма, когато видяха с каква енергия двамата мъже се нахвърлиха един срещу друг. Ударът на оръжията беше страшен. Той отекна в тишината и беше последван от бърз боен ритъм. Ирдел беше с няколко години по-възрастен от Лорн, но на ръст и сила бяха равни. Атаките станаха по-продължителни, като всяка завършваше с отчетлива победа. Най-често решаващият удар биваше задържан на косъм от смъртта. Понякога биваше нанасян с плоската страна на острието и отекваше — звучен и болезнен — в хълбок, ръка, бедро.
Един от тези удари шибна Ирдел по китката, принцът-регент извика и бе принуден да пусне меча си. Лорн веднага прекрати битката. Неколцина придворни искаха да се приближат, но Ирдел им направи знак да се отдръпнат.
— Не се безпокойте, господа. Рицарят бе достатъчно умел да удари с плоската страна.
— С плоската страна, но силно — възрази херцог Дьо Мидхелт.
Погледна укоризнено Лорн, но той сякаш нямаше никакво намерение да се извинява.
— Не толкова болката, колкото изненадата ме обезоръжи — каза принцът-регент, докато си разтриваше ръката. — Продължаваме.
— Принце — опита се да се намеси Елвин. — Позволете да прегледат ръката ви…
— Не, виконте. Добре съм — прекъсна го Ирдел спокойно, но твърдо.
После вдигна меча си, почисти го от полепналите по него стърготини и се приготви за атака.