С голямото си желание да ускори нещата Ирдел застрашаваше мирните преговори с Арканте. А той искаше този мир — Лорн беше убеден в това.
Лорн наистина не можеше да си обясни припряността на Ирдел.
— Освен ако…
Освен ако фактите не потвърждаваха едно интуитивно предположение, което му бе хрумнало на Старите арени: противно на това, в което Ирдел го бе уверявал, освобождаването на Лукас не беше молба, а изискване от страна на аркантците — изискване, пред което Ирдел се оказваше принуден да отстъпи, ако искаше преговорите да успеят на време. Значи не Ирдел бързаше да освободи сина на граф Д’Аргор, а аркантците.
Но защо?
Малко след това Лорн повери командването на Йерас и Логан. Каза им къде отива и излезе от Черната кула, без никой да го види. Дългото му наметало скриваше скандския му меч и нараменника с резбована на него вълча глава; качулката скриваше горната част на лицето му и очилата с опушени стъкла, които — след безкрайния мрак в Далрот — трябваше да носи, когато светлината беше много ярка. Навел глава, той разблъска тълпата, струпала се под свода на голямата укрепена порта. След това потъна в оживлението на столичните улици и реши, че се е слял с хората.
Грешка.
Лорн си проправяше път през струпаното множество на един пазар, когато инстинктът му се обади тревожно. Той не намали ход, не погледна през рамо, не направи нищо, което би могло да го издаде. Интуицията му скоро се превърна в убеждение: следяха го.
Лорн изруга наум.
Въпреки предпазните мерки, които бе взел, някой го бе забелязал, когато напускаше Черната кула. Само по себе си това не беше някаква драма. Нито пък изненада. При необходимост това доказваше, че Лорн е следен, в което нямаше нищо чудно, като се има предвид през какъв период преминаваше Върховното кралство и позицията, която Лорн заемаше на политическата шахматна дъска. В този момент в Ориал всеки шпионираше всеки: съюзници или врагове, партньори или противници. Всъщност Лорн щеше да се изненада, ако се окажеше, че от него се интересуват само две-три фракции, които се възползват от Примирието на сълзите, за да плетат интриги.
Колко ли шпиони наблюдаваха Черната кула денем и нощем?
И в услуга на кого? На кралицата? На Естеверис? На принца-регент? На принца-кардинал? На аркантците? На маговете от Валмир? На Черния дракон и Иргаард? На Вестфалдската империя? На кралство Алгера? На Великата църква?
Или и на други?
На Лорн му беше все едно. Обаче се ядосваше на себе си, че бе сгрешил, понеже се бе предоверил, като мислеше, че едно наметало и една качулка ще са достатъчни да заблудят шпионите, натоварени да го следят. За в бъдеще трябваше да е по-предпазлив.
Лорн още не беше обядвал.
Приближи се до сергията на един продавач на супа, поръча два големи черпака тлъст, горещ бульон, добави му черен пипер и започна да го пие внимателно, прав, като държеше димящата купа с две ръце, а погледът му шареше по пазара, както всеки би направил на негово място.
И го видя.
Човекът не се отличаваше по нищо, беше увит в дебело палто, носеше ръкавици, шал стягаше яката на качулката му. Правеше се, че се интересува от коланите на сергията на един обущар, но се издаде, като погледна няколко пъти поред към Лорн.
Лорн си допи бульона и остави купата на тезгяха.
— Благодаря — каза той на продавача.
— На вашите услуги.
После вдигна качулката си и тръгна към шпионина, без да го изпуска от поглед, като разблъскваше хората, които се изпречваха на пътя му, и не обръщаше внимание на онези, които негодуваха, без да смеят да му се противопоставят.
Мъжът разбра късно.
И когато разбра, отначало се поколеба, но накрая реши да побегне. Какво можеше да направи? Беше разкрит и със сигурно не му стигаха силите да окаже съпротива на капитана на Ониксовата гвардия, който вървеше право срещу него. Лорн не ускори крачка. Знаеше, че няма да хване шпионина и нямаше намерение да го хваща. Обаче искаше да му даде да се разбере, като го уплаши здравата.
Така и стана.
Докато Лорн вървеше към него с равна, но решителна походка, мъжът се забърза. После тревожно взе да подтичва. Накрая се затича и изчезна, без да се обръща.
Лорн спря и продължи да го гледа как бяга.