— Не и без да пролеете кръв.
— Понякога насилието е единственото решение.
— Насилието никога не е единственото решение. Затова пък винаги трябва да е последното. Оставете ме сам да се справя с този проблем.
Двамата мъже се погледнаха продължително, после Лорн отстъпи.
— Добре.
— Чудесно. Сега ще ми кажете ли най-сетне на какво дължа посещението ви?
Лорн свали ръкавиците си.
— Пълна дискретност? — попита той.
— Разбира се.
— Ирдел преговаря с Арканте. Иска клаузите на мира да бъдат уточнени преди коронясването му и да остава единствено договорът да бъде подписан. За тази цел иска да освободи Лукас дьо Гатлис и да го върне на аркантците.
Сибелиус се сепна.
— Преди края на Примирието на сълзите?
— Да.
— Кралицата и нейните привърженици няма да бъдат доволни. Защо Ирдел не изчака да стане крал? Мислите ли, че…?
— Не. Не знае. Щеше да се държи съвсем различно, ако знаеше, че Алан е наследник на трона.
— Тогава защо е това бързане? — Сибелиус разсъждаваше на глас и крачеше из стаята. — Ако Ирдел преговаря тайно с аркантците, то е за да не може кралицата да се противопостави на мира. В това отношение постъпва добре… Но ако освободи Лукас, това ще се разбере много скоро. Преговорите с Арканте ще излязат наяве. И не само че Ирдел ще трябва да дава обяснения, но това ще даде възможност на кралицата да попречи на договора с Арканте… — той престана да крачи и се извърна към Лорн. — Защо принцът-регент ще поставя под заплаха договор, който желае?
— Точно същия въпрос си задавам и аз — каза Лорн. — Това няма никакъв смисъл, освен ако…
Сибелиус го прекъсна:
— Освен ако не принцът-регент е този, който бърза, а аркантците.
— Именно.
— Но те не може да не са наясно с рисковете, които поемат. Следователно или са готови да поемат риска мирните преговори да бъдат прекратени…
— Или знаят, че никога няма да завършат — заключи Лорн.
Сибелиус отвори широко очи и рече:
— Искате да кажете, че те знаят, че Ирдел не е наследник на трона?
— Така мисля. Струва ми се, че в началото на преговорите аркантците не са го знаели. После са го разбрали и са решили да действат възможно най-бързо.
— Мислите ли, че Исандра Аркантска иска да ускори освобождаването на своя любовник? Големи лудости и друг път са били вършени от любов.
Лорн завъртя глава отрицателно.
— Досега Исандра позволявала ли е на чувствата си да надделеят над разума? Някога да не е изпълнила задълженията си към своя град?
— Не. Имате право.
— Аркантците знаят, че скоро Ирдел няма да е в състояние да върне свободата на Лукас.
Главният архивар кимна и — без да иска — снижи глас:
— Което означава, че те са открили, че принцът-регент няма да е следващият, който ще се възкачи на трона на Върховното кралство — каза той, но продължаваше да не му се вярва. — Но как?
— И аз се питам същото. И се надявах вие да имате някаква представа — призна Лорн.
Сибелиус се замисли.
— Не виждам как аркантците биха могли да научат съдържанието на завещанието на Ерклант II — каза той. — Ако знаят, че Ирдел няма да е следващият Върховен крал, научили са го по друг начин.
— Как? От кого?
— Валмирците — прошепна Сибелиус след кратък размисъл.
Валмир беше — заедно с Върховното кралство, Алгера, Иргаард и Вестфалд — едно от петте Велики кралства в Имелория. Богато и влиятелно, то дължеше могъществото си на търговския си флот, на своите магове и на своите занаятчии, които умееха да обработват аркана. Беше съюзник на Върховното кралство, което от векове простираше над него своето военно и дипломатическо покровителство.
— Съмнявам се, че Валмир е прекратил всякакви взаимоотношения с Арканте — добави архиварят. — Дори мисля, че е тъкмо обратното.
По ред исторически и културни причини Арканте беше най-валмирският от Свободните градове. Между Белия град и Кралството на маговете връзките бяха стародавни и когато Върховното кралство обяви война на Арканте, Валмир беше принуден да избира между двамата си съюзници. Разбира се, валмирците бяха взели страната на Върховното кралство и официално бяха скъсали с Арканте, както в дипломатическо и военно, така и в търговско отношение.
— А валмирците как са разбрали? — попита Лорн. — Маговете им?
— Да. Техните магове-астролози. Знаете също като мен, че най-добрите астролози са валмирските.
— Вярно е. Значи според вас астролозите на Валмир са разчели по звездите, че Ирдел няма да е този, който ще царува?
— Това е само хипотеза.