Беше съсипан от болка и му трябваха няколко минути, за да събере мислите си. После се приближи до една бойница и — на светлината — разпечата писмото на краля.
Ръката на Алдеран I беше написала една-единствена дума:
„Сбогом.“
Лорн стисна челюсти и потрепери. Погледът му стана мрачен, а юмрукът му стисна писмото, по което бяха останали петна от кръвта на Йерас. Почувства как гневът го завладява, бързо излезе от стаята и без да каже дума и без да погледне никого, тръгна по стълбите към върха на кулата, откъдето прогони часовия.
Сдържаше се да не закрещи, не си позволи дори да заблъска с юмрук по камъните.
Закрачи бясно напред-назад и чак когато съвсем се задъха, спря и се загледа в хоризонта зад Мъртвите земи.
Серкарн беше прав.
Серкарн го беше предупредил.
Беше му казал, че Алдеран I ще го предаде, както Ерклант I беше предал него самия. И също като славния си предтеча Върховният крал, който царуваше сега, беше решил да се отърве от Ониксовата гвардия — твърде могъща, твърде влиятелна, твърде прославена…
Родът на Върховните крале е предателски род.
Спомни си думите на Дракона на разрушението.
Родът на Върховните крале е предателски род.
Думите се връщаха в паметта му и отекваха в главата му като камбанен звън, известяващ смърт. Лорн почувства как го обхваща някакво опиянение. Печатът на Тъмнината го заболя.
Родът на Върховните крале е предателски род. Родът на Върховните крале е предателски род. Родът на Върховните крале е предателски род. Родът…
Това беше предупреждението, но имаше и обещание:
Когато настъпи моментът, ще си спомниш. Родът на Върховните крале е предателски род. Когато настъпи моментът, ще си…
Болката продължи нагоре по ръката му и стигна до рамото му. После се разпростря до сърцето му — там, където Тъмнината в него беше най-дълбока — и се плъзна по всички черни вени, които покриваха хълбока му и стигаха до врата.
Лицето на Лорн се сгърчи от болка.
Хвана се за лакътя и се обърна. Облегнат на парапета, той се плъзна и седна на плочите. Нямаше представа какво става с него.
Когато му дойде времето, ще си спомниш.
Други думи се върнаха в паметта му. Думите на Ейлазий, които се смесваха с думите на Скерен и с думите на Серкарн.
Ще е достатъчен един зов…
Няма случайност. Има само…
… за да спусне Серкарн над света собствения си призрак от Тъмнина.
… сметки на Съдбата и ние не разбираме нито смисъла, нито значимостта им.
Когато настъпи моментът, ще си спомниш.
Лорн се свлече на една страна, повален от болката и от силата, която се пробуждаше в него и искаше да се освободи. Повърна черна, гъста жлъч, а Тъмнината разяждаше плътта му и властта ѝ нарастваше.
Тогава ще бъда последният, единственият, към когото ще можеш да се обърнеш. Моли се да…
Усещам близост, която ви свързва със Серкарн, рицарю.
… зовът ти да достигне до мен и да благоволя да му отговоря.
„Съдбата винаги се сбъдва.“
Скован от болката и от пламналия си ум, Лорн разбра, че Серкарн беше предвидил този момент, че го беше пожелал и че бе направил необходимото — несъмнено отвъд това, което Лорн знаеше и можеше да си представи — той да настъпи. До каква степен Драконът отгатваше очертанието на пътеките на Съдбата? Виждаше ли как се кръстосват и прекъсват, разклоняват, изчезват в гъсти шубраци и после отново се появяват?
Когато настъпи моментът, ще си спомниш.
Последният път, когато Лорн бе чул това изречение, то се запечата в ума му, после той изгуби съзнание пред Дракона на разрушението. По-късно понякога се замисляше отново над него, без да успее да разгадае смисъла му.
Но може би то не беше предназначено за него.
Може би Серкарн не говореше на него, а на нещо в него…
— Тер-ак серт. Тер-ак доргах. Дерис таед фро Серкарн. Сор то кирас. Берас ду киран. Гарт дарул киран.
— Лорн! Събуди се!
Болката изчезна.
Лорн отвори очи и видя Майрин, наведена над него.
— Лорн!
Той примига с очи и лицето на Нае измести лицето на Майрин. Той се съвзе и се изправи, объркан като след кошмар. Избърса си устата с опакото на ръкава, докато Нае разтревожено го питаше:
— За бога, Лорн! Какво става с тебе?
Клекнала до него, тя му помогна да седне и да се облегне на стената. Логан също беше там, стоеше прав зад нея.
— Не съм много сигурен — призна Лорн.
— Ти говореше на драконски!
— А?
— Ами така ми се стори. Във всеки случай на такова приличаше. Не помниш ли?