Това беше начин да се каже, че Иргаард не се готвеше да плати цена за Ангборн. Това беше военен данък, който той изплащаше със закъснение, съгласно договор, подписан след отвоюването на Градовете, чиито клаузи никога не беше спазил докрай. Лицемерието беше пълно, но благоприличието беше спазено за Върховното кралство: то не продаваше своя град. А Иргаард не го купуваше.
Но никой не беше толкова глупав, че да повярва на това.
Свещениците отвориха едновременно двата сандъка и златните монети и скъпоценните камъни, които ги изпълваха догоре, блеснаха на светлината със същия победен блясък, който струеше от очите на кралица Селиан. Тя съзерцаваше едно истинско богатство. С което щеше да запълни кралската хазна. С което щеше да финансира война. С което щеше да си послужи, за да задоволи своите амбиции и да наложи властта си — с огън и меч, ако беше нужно.
През галерията премина шепот на изненада и възторг — първо амфитеатъра, после залата. Сред присъстващите тези, които не можеха да видят, се блъскаха, за да успеят. Настана суматоха, която лазурните гвардейци бързо успокоиха.
Що се отнася до Лорн, той виждаше цената на един град и неговите жители.
Цената на честта на Върховното кралство.
Усмихната, кралицата наведе глава и благодари на Иргаард с думи, които бяха уточнени предварително и които принцът-дракон прие с учтиво безразличие. Свещениците отстъпиха назад, като оставиха сандъците широко отворени пред почетния подиум. Беше договорено, че ще останат там до края на церемонията.
Накрая дойде моментът за договора за отстъпване.
Отново бяха разменени протоколни речи, после един от иргаардските свещеници донесе едно скъпоценно ковчеже, което държеше като мощехранителница. Застана на коляно пред кралицата и отвори ковчежето, чиито странични стени паднаха, а дъното се издигна нагоре, разкривайки пергамент, в чийто долен ъгъл Черната хидра вече се беше подписала и поставила своя печат.
Донесоха една катедра, скъпоценна мастилница и голямо перо в златно и синьо, което Естеверис лично потопи в мастилото, преди да го подаде с уважение на кралицата. Премервайки всеки от жестовете си, за да подчертае още по-добре тържествеността на момента, убедена, че става кралицата, която ще бъде възхвалявана в Хрониките за това, че е сключила мир с Иргаард и е върнала славата на Върховното кралство, кралица Селиан благодари на своя министър с хладна усмивка, взе перото и когато вече ѝ поднасяха восъка, за да положи своя печат, както и печатите на кралството, и тя се готвеше да подпише, тогава…
— Един момент, моля.
Смаяна, кралицата се вцепени.
После, неспособна да допусне това, което току-що беше чула, тя тръсна глава и сложи перото върху пергамента, сякаш беше жертва на илюзия, сякаш слисаната тишина, която се беше спуснала над залата, беше плод на въображението ѝ.
Но Лорн пристъпи напред и каза:
— Господарке, ако обичате.
Кралицата се извърна към него.
— Вие? Но с какво право?
— С правото ми на Пръв рицар на кралството, господарке. И с правото да изрека думите на Върховния крал чрез моята уста.
Смаяна, кралицата се опита да каже нещо, но заекна и думите замряха на устата ѝ. После се обърна към своя министър:
— Естеверис?
Това беше зов за помощ, на който министърът не знаеше какво да отговори. Безпомощен, объркан, той вдигна рамене:
— Господарке, не зная какво да…
Яростният поглед на кралицата обаче му помогна да се съвземе. Той преглътна и се обърна към Лорн:
— Какво означава това, рицарю?
Но гласът му потъна в шума, който се надигна в залата — шепотът на тези, които не вярваха на ушите си, се засилваше. Надигна се врява, която стигна до високите сводове и отекна в тях. Скоро шумът стана оглушителен. Едва се чуваха и към началното объркване се добавяше и друго.
— Тишина!
Заповедта отекна и всички мигновено се подчиниха, макар че късно разбраха кой я издаде.
Беше принцът-дракон.
— Кой сте вие? — попита той, като гледаше Лорн.
Говореше отличен имелорски.
— Казвам се Лорн Аскариан, Пръв рицар на кралството.
— Е, и какво от това?
Гласът на Лаедрас беше вледеняващ. Подсилени от презрение, думите му режеха като стомана.
— Този договор няма да бъде подписан — оповести Лорн, без да трепне.
Той слезе от подиума, мина между двата големи сандъка и застана пред принца-дракон.