— Вразумихте ли се? Саарсгард ще падне и вие го знаете също като мен. Пощадете живота си! Не го жертвайте заради лудостта на един умиращ крал, който се е оттеглил от света и вече ви е изоставил!
Принцът-дракон успокои коня си, който неспокойно тъпчеше.
— В името на Иргаард ви заповядвам да отворите тези врати и да предадете крепостта. Вървете си сега и ще бъдете пощадени и свободни!
Измина известно време в мълчание, след което вратите се открехнаха пред Лаедрас. После оттам излезе един мъж с наведена глава, след него втори, трети, а след тях всички онези, които бяха решили да живеят.
— Двайсет — преброи Енцио.
— Очаквах да е по-зле — призна Лорн.
— Вече сме едва петдесетина — каза Алан.
Бяха застанали на върха на една от бойните кули, които защитаваха укрепената врата. Осветявани от факли, гледаха как се отдалечава колоната на тези, които бяха отказали да останат, да се бият и вероятно да умрат, за да се вее знамето на Върховния крал над Саарсгард. Повечето бяха войници от гарнизона, към които се бяха присъединили и неколцина от привържениците на Дорсиан.
— Трудно е да им се сърдиш — каза Алан.
— И кой може да каже дали накрая и ние няма да съжаляваме, че не сме направили същия избор като тях? — попита Енцио.
— Затворете! — нареди Лорн.
Тежките дъбови крила, подсилени със стомана, бавно се затвориха и решетката се спусна.
— Вие направихте своя избор! — извика принцът-дракон, преди да пришпори коня си и да се отдалечи. — Вече нищо не може да ви спаси!
За миг тримата приятели останаха смълчани.
— Няма да нападнат преди изгрев-слънце — каза Енцио. — Това ни оставя нощта, за да се подготвим и да отпочинем поне малко.
При тези думи един иргаардски кораб изстреля оръдеен залп. Повечето снаряди минаха над вратата, но няколко улучиха. Дори един от тях разруши един зъбер на върха на кулата, където се намираха Лорн, Алан и Енцио. Не бяха ранени, но ударът ги изненада повече от всичко друго.
— Не мисля, че ще можем да си починем — каза Лорн и преди да застане на закрито, долетя втори залп от снаряди.
Обстрелът продължи през цялата нощ.
Глава 19
Войските на Лаедрас нападнаха на зазоряване, след като бяха обстрелвали Саарсгард без прекъсване. В тъмното снарядите често бяха падали случайно, но тяхната цел беше не толкова да нанесат поражения на защитните съоръжения, колкото да тормозят защитниците на крепостта. На изгрев-слънце оръдията замлъкнаха и настъпи странна, крехка тишина, сякаш паяжина, опъната между два клона на вятъра.
Изложена на пряк обстрел, укрепената врата, която пазеше пътя към Саарсгард, беше пострадала силно. Всичките ѝ зъбери бяха засегнати или разрушени. Високата част на една от тези кули се беше срутила, а тежките дъбови крила, затварящи свода, бяха пробити. Но решетката беше удържала. Макар и изкривена, с три снаряда между преградите ѝ от ковано желязо, тя оставаше здраво забита в земята и не позволяваше да се премине.
— Няма вече оръдия? — учуди се Йерас, като се ослушваше.
— Май е така… — каза Лорн.
С ониксовите гвардейци и още петнайсет войници Лорн беше прекарал нощта зад укрепената врата, защитен от снарядите, но не и от непрестанните детонации, нито от глухите удари, които разтърсваха здравата постройка всеки път, когато някой снаряд улучеше. Бдяха и се сменяха поред, като дежуреха, независимо от изстрелите, в случай, че иргаардците се бяха опитали да ги нападнат през нощта. Под заповедите на Алан и Енцио другите трийсет защитници се бяха настанили в крепостта, готови да се намесят, за да прикрият изтеглянето на Лорн.
Защото той знаеше, че не може да удържи укрепената врата. Трябваше само да устоят колкото се може по-дълго и да нанесат колкото е възможно повече загуби на врага, преди да се оттеглят. И после да продължат да се бият, преди отново да отстъпят.
Докато не бъдат притиснати.
Или мъртви.
Лорн знаеше, че последната битка щеше да бъде в Твърдината…
Лорн и неговите стражи отидоха при часовите на бойниците. Царящата тишина ги тревожеше и тъй като те всички бяха опитни бойци, разбраха, че заповедта за нападение беше дадена.
— На оръжие! — заповяда Лорн, като извади скандския си меч. — Идват.
Иргаардските войници се приближаваха в строен ред — хора и дракове, въоръжени с брадви, копия и мечове, облечени в кожени ризници, покрити с метални халки, които подрънкваха в ритъма на равномерния им ход. Барабани отмерваха стъпките.
— Не виждам Лаедрас — отбеляза Лиам.
— Аз също — каза Лорн, като присви очи зад тъмните си очила. — Йерас?
Макар и едноок, старият вестфалдски разузнавач имаше най-проницателен поглед. Никакви подробности не му убягваха.