— Тревога! При голямата врата! На оръжие!
На стълбата Лорн попадна лице в лице с един иргаардец, който се качваше срещу него. С един ритник в гърдите го хвърли обратно надолу и го довърши с тъпата страна на острието, преди онзи да има време да се осъзнае.
— Тревога! — изкрещя още веднъж, когато стигна до една площадка.
Но часовият, който наблюдаваше околностите на това място през една бойница, лежеше в кръвта си в края на коридора. Лорн не можа да отиде да види дали все още диша: беше чул ужасяващ шум — шумът на веригите и на механизма на решетката.
Входът към крепостта се пазеше от две двойни врати, които затваряха и двата края на широк дълъг свод, врязан в главната стена. Външната врата беше подсилена с решетка…
… която повдигаха.
— Към решетката! Към решетката!
Лорн можеше да си представи нападателите, струпани в подножието на стените, които само чакаха да влязат. Защото нямаше никакво съмнение, че хората, които — по един или друг начин — бяха успели да се вмъкнат в Саарсгард, имаха една-единствена цел: да отворят пътя за войските. Това все още можеше да бъде избегнато, надяваше се Лорн. Но ако решетката беше вдигната, враговете отвън вече нямаха нужда от помощ. Щяха да са им достатъчни няколко мини, за да взривят двойната врата, която единствена препречваше пътя им.
Най-накрая камбаната за тревога заби.
Като стигна до свода, Лорн трябваше да се хвърли на една страна, за да отбегне две стрели от арбалет. После се втурна в атака с размахан меч.
Иргаардците се мъчеха със скрипеца на решетката, която вече бяха повдигнали наполовина. Неколцина бяха успели да открехнат двойната вътрешна врата. Другите чакаха в готовност и се изправиха срещу Лорн. Те бяха около двайсетина, но той не се уплаши. На всяка цена трябваше да им попречи да вдигнат решетката. Във всеки случай трябваше да им пречи достатъчно дълго, докато хората му успееха да дойдат.
Макар и сам.
Макар и един срещу двайсет.
Лорн нападна, отби няколко удара, отвърна на други, разполови едно лице на светлината на факлите, които хвърляха измъчени сенки, очертаващи се по заобления свод. Удар от къс меч го одраска. Втори го уцели, но ризницата му от кожа и метални халки го спаси. Удряйки ожесточено, той разсече едно рамо и проби нечия гръд. Тежкия меч нанасяше сериозни поражения. Насред блъсканицата той го държеше с две ръце и изведнъж в него закипя легендарната ярост на скандските бойци, която кипеше в кръвта му. Паднаха още трима войници, преди токовете му да опрат в един труп. За малко и той щеше да падне, залитна, избягна удар по ръката. Направи лъжливо движение и уби един иргаардец, а друг рани.
Но те бяха прекалено много.
Решетката продължаваше да се вдига и Лорн разбра, че нямаше как да им попречи.
Побеснял, притиснат от всички страни, най-накрая чу тропот, който отекваше под свода.
Помощта идваше.
С Алан и ониксовите гвардейци начело, обсадените бяха преминали вътрешната врата със сила и нападаха. Иргаардците отстъпиха, като дадоха на Лорн неочакван отдих. Като си мислеше, че може да си поеме въздух, той не видя как един арбалетчик се целеше в него от височината на няколко стъпала. Стрелата изсвистя и удари Лорн в рамото.
Ударът беше силен.
— Лорн! — извика Алан, като се хвърли сред биещите се.
Но Йерас вече измъкваше Лорн настрани, докато Лиам и Логан ги прикриваха.
— Сериозно ли е? — попита Йерас, като сложи Лорн да седне на един камък.
Лорн поклати отрицателно глава. Раменникът му го беше спасил. Той беше поел основната част от удара и върхът на стрелата се беше забил само на сантиметър в кожата му. Болезнено, но безопасно. Лорн стисна зъби и сам изтръгна върха на стрелата от раната.
В същия момент решетката блокира под свода.
— Решетката! — нареди Лорн. — Бързо! Трябва да я спуснем, преди да отворят вратата!
И без да чака, грабна меча си и се втурна напред.
— След мен!
Ониксовите гвардейци го последваха. Заедно се присъединиха към Алан, Енцио, Дорсиан и другите защитници в битката. Бяха трийсетина души, но срещу тях иргаардците, които бяха наполовина, се съпротивляваха яростно. Притиснати към външната врата, те не отстъпваха, убиваха и раняваха колкото можеха. Лорн и Алан се биеха един до друг. Принцът беше безупречен. Раниха го, а той уби трима мъже, като дори спаси живота на един войник, на когото помогна да се измъкне извън опасност. Дорсиан и Енцио също се биеха здраво и малко по малко редиците на защитниците на Саарсгард напредваха. Хванати в капан, иргаардците разбраха, че бяха обречени, но нито един не се предаде. Трябваше да ги избият един по един. Миризмата на кръв изпълни свода, а лепкави локви покриваха паветата на пътя.