Йерас довърши безмилостно последния иргаардец с един удар на камата си, докато Логан дърпаше лоста, който трябваше да спусне решетката.
Напразно.
Лиам прегледа механизма.
— Блокирал е — каза той.
— Нищо не може да се направи — потвърди Логан, като се отказа. — Тия мръсници са повредили механизма!
Алан изруга.
— И е невъзможно да скъсаме веригите — каза Енцио. — Широки са колкото ръката ми.
Някаква миризма привлече вниманието на Йерас.
Лорн също я подуши и извика:
— Излизайте! Излизайте всички!
Току-що беше видял сивия дим, който минаваше под двойната врата. Миризмата, която двамата с Йерас бяха подушили, беше на барут.
— Ще се взриви!
Всички се втурнаха към изхода. Двайсет метра тичаха под свода, който отекваше от виковете им. Защото войниците по-нататък не знаеха нищо за опасността и реагираха късно. Крещяха до пресипване, докато тичаха.
— Излизайте!
— Бързо!
— Всички излизайте!
Инстинктивно Лорн разбра, че не всички щяха да могат да излязат от свода навреме.
— На земята! — заповяда той, като издърпа Алан под касата на една врата. — Залегнете!
Тези, които не се подчиниха достатъчно бързо, бяха повалени от въздушната вълна на оглушителен взрив, от който стените се разтресоха, а крилата на вратата се отвориха. Другата врата се беше взривила зад тях, превръщайки свода в коридор, в който горящите отломки бучаха, свистяха и се блъскаха в стените.
Лорн и Алан излязоха залитайки от своето убежище.
Ушите им бяха заглъхнали, търсеха другите опипом в праха и хаоса, разбираха се с жестове, помагаха на ранените да станат и се отказаха да изнасят мъртвите. Лорн разбра, че Йерас и Логан изнасяха Лиам, който изглеждаше доста зле, но нямаше време да се тревожи.
Иргаардците влизаха в Саарсгард. Вече се различаваха силуети, които се приближаваха предпазливо сред плътния облак, предизвикан от детонацията.
Защитниците изоставиха свода.
Лорн напусна последен. Като се надяваше, че не оставя никого зад себе си, помогна да затворят външната врата и се замисли за Дуайн, който лежеше в кръвта си на обиколния път. Единствено неговата смърт го разчувства. Струваше му се несправедлива и жестока и с ужасното чувство, че е изоставил брат по оръжие в битката, той гледаше как гредите се плъзгат в леглата си напряко на крилата на вратите.
Това обаче щеше да задържи бойците на принца-дракон само толкова, колкото обсадените да се изтеглят и да се приготвят да защитават Твърдината. Като прогони трупа на Дуайн от мислите си, Лорн бързо даде необходимите заповеди. Натовари Дорсиан да води отстъплението, а своите ониксови гвардейци — да завършват колоната. И като задържа Алан и Енцио, които вървяха заедно с другите, каза на принца:
— Не, Алан. Ти не.
— Какво?
— Нямаме избор. Трябва да се оттеглим в Твърдината. И когато това стане, ще бъдем хванати в капан. Ще се съпротивляваме, но без надежда.
— Нищо не знаеш.
— Напротив, зная. И ти също.
— Лорн е прав — каза Енцио, докато гледаше към вратата.
Тя нямаше да удържи дълго. Освен това иргаардците скоро щяха да овладеят стените по стълбите, водещи към свода.
— Трябва да тръгнеш, докато още има време — добави Лорн. — Лаедрас все още не е господар на крепостта. Възползвай се. Избягай.
— Не. И дума да не става, че ще…
Лорн бързо сграбчи Алан за яката и го опря на стената.
— Овладей се, Алан!
— Пусни ме, Лорн!
— Започни да ме слушаш. Сбърках, нали така? Мислех, че ще можем да удържим стените няколко дни, но сбърках. Сега вече всичко е изгубено. Тези, които ще се затворят в Твърдината, ще бъдат или убити, или взети в плен.
— Казах ти да ме пуснеш… — каза Алан заплашително.
Но Лорн не го слушаше.
— Ти си принц на Върховното кралство, Алан. Ако само ние умрем утре, всички ще си спомнят за нас, за нашата битка и смъртта ни няма да е напразна. Но ако ти останеш, ако те заловят или убият, поражението ще е пълно. Това… това ще е катастрофа. Син на Върховния крал — пленник при Черния дракон? Можеш ли дори да си го представиш?
Алан грубо го отблъсна.
В същия миг откъм вратата се отекнаха глухи шумове.
— Послушай Лорн — намеси се Енцио. — Ранен си. Ти се би и се съпротивлява колкото можа. Сега трябва да мислиш за Върховното кралство.
Принцът се колебаеше.
— Това е твой дълг, Алан — каза Лорн. — Освен това може би ще имаш време да събереш войска и да се върнеш с подкрепление. Все още можеш да ни спасиш. Ти единствен.
Победен, примирен, Алан прие.
— Д… добре. Но ще се върна. С войска.
Лорн се усмихна.