Тъй като с готовност се откликваше на нуждите ни, пък и чичо Вендел уверяваше, че отсъствието ни от дома не би могло да надхвърли един неуловим за земните условия период от време, то аз използувах с радост възможността да опозная този нов свят. Смяна между ден и нощ наистина не се извършваше, но след работа следваха редовни почивки, които приблизително отговаряха на нашето дневно разпределение. Занимавахме се прилежно с изучаването на сапунски език и не пропускахме да изследваме точно физичните условия на сапунения мехур, както и социалните служби на сапунците. С последната цел заминахме за столицата, където бяхме представени на държавния глава, който носеше титлата повелител на Мислещите. Сапунците наричат себе си „Мислещите“, и то с право, тъй като насърчаването на науките стои при тях на висока почит, а в споровете на учените цялата нация взима най-дейно участие. В това отношение трябваше да придобием опит, който без малко щеше да ни се отрази зле.
Грижливо си водех дневник за резултатите от нашето наблюдение и бях събрал богат материал, който след завръщането ни на Земята смятах да обработя в една културна история на сапунците. За съжаление бях изпуснал предвид едно обстоятелство. При нашето много внезапно наложило се уголемяване аз не носех записките в себе си и така се случи нещастието те да останат незасегнати от въздействието на микрогена. Естествено, незаменимите ми ръкописи вече не могат да бъдат намерени; те летят като неоткриваеми прашинки някъде наоколо, а заедно с тях и доказателствата за престоя ми върху сапунения мехур.
Трябва да сме живели около две години сред сапунците, когато напрежението между двете главни научни схващания, застъпени при тях, достигна особено висок градус. Завещанието на по-старата школа за устройството на света бе енергично оспорено от един изключително виден природоизследовател на име Глагли, когото по-младото, напредничаво течение с жар подкрепяше. Поради това, както обикновено става в такива случаи, призоваха Глагли пред съда на Академията на Мислещите, за да решат, в интерес на държавата и реда, дали неговите идеи и открития могат да бъдат търпени. Противниците на Глагли се опираха най-вече на това, че теориите му противоречели на старите и неотменими основни закони на Мислещите. По тази причина те настояваха или Глагли да опровергае учението си, или да бъде подложен на определеното за ерес наказание. Преди всичко те намираха следните три точки от учението на Глагли за погрешни и гибелни:
Първо — светът отвътре е кух, изпълнен с въздух, а кората му е дебела само триста лакътя. Срещу това те възразяваха: ако почвата, върху която стъпват Мислещите, беше куха, то тя щеше отдавна вече да се е напукала. А в книгата на древния философ Емзо (това е сапунският Аристотел) е написано: „Светът е плътен и няма никога да се пръсне.“
Второ — бе заявил Глагли, — светът се състои само от два основни елемента, мазнина и алкалий, които изобщо са единствените елементи и съществуват открай време; от тях по механичен път е възникнал светът, също така не е възможно никога да е съществувало нещо друго, което да не е съставено от мазнина и алкалий; въздухът се отделя от тези елементи.
В противовес на това се обясняваше, че не само мазнината и алкалият, но и глицеринът и водата са елементи; същите не биха могли да приемат от само себе си кълбовидна форма; в най-древното писание на Мислещите обаче буквално се казва: „Светът е създаден от дъха на великан, който се нарича Рудипуди.“
Трето — учеше Глагли, — светът не е единствен по рода си, а има още безкрайно много светове, всички те са кухи кълба от мазнина и алкалий и свободно се носят във въздуха. На тях също живеят мислещи същества. Тази теза бе обявена не само за погрешна, но и за противодържавна, като й се даваше следното тълкуване: ако имаше други светове, които ние не познаваме, нима повелителят на Мислещите нямаше да ги владее? Пък и основният държавен закон гласи: „Ако някой каже, че има нещо, което не се подчинява на повелителя на Мислещите, трябва да се вари в глицерин, докато омекне.“
На заседанието Глагли стана да се защити. Той изтъкна преди всичко, че учението за света като плътен противоречи на учението за произхода му от дъха на Рудипуди, и попита къде впрочем трябва да е стоял великанът, щом като няма други светове. Въпреки начетеността си академиците от старата школа отстояваха твърда позиция срещу тези доводи. Глагли щеше да прокара първите си две тези, ако третата не бе събудила подозрение. Политическата й неблагонадеждност бе прекалено очевидна и в това отношение дори приятелите на Глагли не смееха да се застъпят за него, тъй като твърдението, че имало и други светове, се смяташе за противоимперско и антинационално. И понеже Глагли въобще не искаше да се отрече, мнозинството от Академията бе склонно да го низвергне, а най-отявлените му противници вече мъкнеха казани с глицерин, за да го варят, докато омекне.