Добре — отвърна Блейк. — Хванах шест пъстърви и прекарах приятен ден. Подозирам, че съм искал точно това.
— Някакви халюцинации?
— Да — отвърна Блейк. — Имах халюцинации. Не ви разказах за това. Просто го отлагах. Реших да ви го разкажа тази сутрин. Какво е една халюцинация повече или по-малко? Когато отидох на риба, срещнах Брауни.
— Аха — рече Даниълс.
— Не чухте ли какво казах? Срещнах Брауни. Разговарях с него. Той изяде по-голямата част от обяда ми. Знаете какво имам предвид. Едно от онези малки приятелчета, които се срещат в детските приказки. С големи заострени уши и висока островърха шапка. Само че този нямаше шапка. И имаше лице на гризач.
— Имали сте късмет. Малцина хора са виждали някой брауни. А още по-малко са разговаряли с тях.
— Искате да кажете, че има такива неща!
Ами да, разбира се, че има. Преселници от звездите Куунскин. Не са много. Докарали са ги на Земята… хм, струва ми се преди сто, сто и петдесет години. С един от изследователските кораби. Идеята е била брауните да останат тук за кратко — нещо като културен обмен, доколкото знам — а после да се върнат вкъщи. Но на тях им харесало тук и официално поискали разрешение да останат. След това се пръснали и постепенно изчезнали. Поели към горите. Там си намерили къде да живеят — в дупки, пещери, кухи дървета. Той поклати глава малко объркано.
Странен народ. Отказаха повечето от материалните придобивки, които им предложихме. Не искаха да имат нищо общо с нашата цивилизация, не останаха впечатлени от културата ни, но планетата им хареса. Хареса им като място за живеене, но по техния си начин, разбира се. Ние не знаем много за тях. Изглежда, са високо цивилизовани, но по различен начин от нас. Интелигентни са, но ценностите им са различни от нашите. Доколкото разбирам, някои от тях са се привързали към отделни семейства или хора, които им оставят храна, снабдяват ги с дрехи или задоволяват другите нужди, които могат да имат от време на време. Това е интересна връзка. Брауните не са домашни любимци на тези хора. Навярно могат да се нарекат талисман. Връзката им е много по-дълбока, отколкото се описва в приказките.
— Проклет да съм — рече Блейк.
— Вие сте си помислили, че вашият Брауни е просто още една халюцинация?
— Да. През цялото време очаквах да се стопи, просто да изчезне от погледа ми. Но той остана. Седеше, ядеше, изтриваше трохичките от мустаците си и ми казваше къде да хвърлям, мухата. Каза ми, че точно между бързея и брега имало голяма пъстърва. И наистина имаше. Изглежда, знаеше къде е рибата.
— Отплащал ви се е за обяда. Бил ви е за кадем.
— Наистина ли мислите, че е знаел къде е рибата? Знам, струваше ми се, че е така, но…
— Не бих се изненадал — отвърна Даниълс. — Както ви казах, ние не знаем много за брауните. Навярно имат способности, които ние не притежаваме. Възможно е една от тях да е това да знаят къде е рибата. — Той рязко погледна Блейк. — Никога ли не сте чували за брауните? За истинските, искам да кажа.
— Не, не съм.
— Това като че ли ни дава добра отправна точка във времето — каза лекарят. — Ако сте били тук на Земята, щяхте да сте чували за тях.
— Може би, но не помня.
— Не мисля така. Ако се съди по онова, което са писали навремето, инцидентът е направил сериозно впечатление на обществото. Това е нещо, което щяхте да си спомните, ако бяхте чували за него. Щяло е да остави сериозно впечатление в ума ви.
— Имаме и други отправни точки във времето — каза Блейк. — Дрехите, които носим, са нови за мен. Роби, гащета и сандали. Спомням си, че носех някакви панталони и яке. И корабите. Гравитационните решетки също са нови за мен. Спомням си, че ние-използвахме ядрена енергия…
— Все още използваме.
— По мое време имаше само ядрена енергия. Сега тя е спомагателна сила за набиране на висока скорост, но истинската енергия идва от управлението и манипулирането на гравитационни сили.
— Има още доста неща, които са нови за вас — рече Даниълс. — Къщите…
— В началото почти ме влудяваха — каза Блейк. — Но изпитвам облекчение за онзи брауни. Той изважда един потенциален инцидент от положението ми.
— Тези халюцинации. Вие не смятате, че те са такива, разбира се. Казахте ми го вчера.
— Не разбирам как могат да бъдат — съгласи се Блейк. — Спомням си всичко, което се е случило до определен момент, после нищо и накрая отново идвам на себе си. Не мога да си спомня абсолютно нищо от втория период, макар да има многобройни доказателства, че нещо наистина се е случило. И определено има период от време, който ми се губи.
— Вторият път е било, когато сте спели — каза Даниълс.