— Точно така. Но Стаята е наблюдавала някои явления.
— Какъв тип, къща имате?
— Норман-Гилсън Б258.
— Един от по-новите и добри модели — каза Даниълс. — Добре съоръжена и компютризирана. На практика съвсем безопасна. Няма какво толкова да се повреди.
— Не мисля, че нещо се е повредило — отвърна Блейк. — Според мен Стаята казва истината. Когато се събудих, бях на пода…
— Но без никаква представа какво се е случило, не и докато Стаята не ви е казала. Нямате ли някаква идея защо се случват тези неща?
— Съвсем никаква. Надявах се вие да имате.
— Всъщност и аз нямам — призна Даниълс. — Тоест нямам истинска идея. Във вас има две неща — как само го казвам! — е, които са смущаващи. Първо, физическото ви състояние. Изглеждате трийсетинагодишен, навярно в средата на трийсетте. По лицето ви има няколко бръчки. Имате зрял вид. И въпреки това тялото ви е тяло на младеж. Няма никакви възрастови увреждания, нито следа за начало на такива увреждания. Вие сте съвършен във физическо отношение екземпляр. А ако е така, защо в лице изглеждате на трийсет?
— А второто? Нали казахте, че има две неща.
— Второто ли? Второто е, че електроенцефалограмата ви показва странен модел. Главният мозъчен модел си е там и може да се разпознае. Но има и нещо друго. Почти — колебая се да го кажа — но почти сякаш към собствения ви са добавили друг или други мозъчни модели. Доста слаби. Навярно би трябвало да ги определя като спомагателни модели.
— Какво се опитвате да кажете, докторе? Че имам някакво мозъчно отклонение ли? Което, разбира се, би обяснило халюцинациите. Което може да означава, че наистина са халюцинации.
Даниълс поклати глава.
— Не, не е така. Но е странно. Нищо не показва никакви отклонения. Нищо не показва и най-малкото мозъчно износване. Очевидно мозъкът ви е толкова здрав и нормален, колкото и тялото ви. Но почти сякаш имате повече от един мозък. Макар да знаем, разбира се, че имате само един. Рентгеновите снимки го показаха съвсем ясно.
— Сигурни ли сте, че съм човек?
— Тялото ви казва, че сте. Защо питате?
— Не знам — отвърна Блейк. — Намирате ме в космоса. Дошъл съм от космоса…
— Разбирам — прекъсна го лекарят. — Но забравете за това. Абсолютно всичко показва, че сте човек.
— А сега какво? Да се върна вкъщи и да чакам още от тези…
— Не веднага — отвърна Даниълс. — Бихме искали да останете при нас за известно време. Още няколко дни. Ако желаете.
— За още тестове ли?
— Всъщност да. Бих искал да поговоря с някои от колегите си да ви видят и те. Може да предложат нещо. Бих искал да останете за още малко наблюдения.
— В случай че имам нови халюцинации?
— Нещо подобно — отвърна лекарят.
— Тази работа с мозъка ме безпокои — каза Блейк. — Повече от един, казвате…
— Не. Просто предположение на енцефалограмата. Не бих се притеснявал за това.
— Добре — каза Блейк. — Няма да се притеснявам.
Но какво го беше попитал Брауни? „Колко от теб сте тук? Когато отначало те видях, можех да се закълна, че сте повече от един от теб.“
— Докторе, за този брауни…
— Какво има?
— Нищо — отвърна Блейк. — Нищо чак толкова важно.
ГЛАВА 10
Извлечение от протоколите на сенатската анкета (регионална, Вашингтон, Северна Америка) на предложението за програма за биологично инженерство като основа за колонизационна политика на нови слънчеви системи.
Г-Н ПИТЪР ДОТИ, председател на комисията: Казвате се Остин Лукас?
Д-Р ЛУКАС: Да, господине. Живея в Тенафлай, Ню Джърси и работя в корпорацията „Байолъджикс“ в Манхатън, Ню Йорк.
Г-Н ДОТИ: Оглавявате изследователския отдел на тази компания, нали?
Д-Р ЛУКАС: Ръководя една от изследователските програми.
Г-Н ДОТИ: И тази програма се занимава с биоинженерство?
Д-Р ЛУКАС: Да, господине, така е. В момента се занимаваме конкретно с проблема за създаване на селскостопанско животно за всякакви цели.
Г-Н ДОТИ: Бихте ли обяснили, моля?
Д-Р ЛУКАС: С удоволствие. Надяваме се да успеем да създадем животно, което ще осигури няколко различни вида месо, ще дава мляко, вълна, кожа или козина, а навярно и трите заедно. Надяваме се, че то ще измести многобройните специализирани животни, използвани от човека в животновъдството още от неолитната революция.
СЕНАТОР СТОУН: Доколкото разбирам, доктор Лукас, вие имате известни основания да смятате, че изследванията ви могат да постигнат практически успех?
Д-Р ЛУКАС: Наистина е така. Мога да кажа, че сме решили принципните проблеми. Всъщност разполагаме със стадо от такива животни. В момента се опитваме да направим някои подобрения. Целта ни е да получим едно-единствено животно, което да измести всички други селскостопански животни и да ни дава всичко онова, което сега ни дават те.