СЕНАТОР СТОУН: Но може да се създаде форма на човешки живот, която да съществува при различни условия, които в момента не позволяват човешкия живот такъв, какъвто го познаваме.
Д-Р ЛУКАС: Струва ми се, че твърдението ви може да се приеме за вярно.
СЕНАТОР СТОУН: Тогава, нека ви попитам, докторе…, ако бъде създадена такава форма на живот, тя все още ли ще е човек?
Д-Р ЛУКАС: Доколкото е възможно, ще бъде основана на биологичния и интелектуален модел на човешкото същество. Това е задължително. Необходима е отправна точка.
СЕНАТОР СТОУН: Ще прилича ли на човешко същество?
Д-Р ЛУКАС: В много случаи може и да не прилича.
СЕНАТОР СТОУН: Навярно в повечето случаи. Не е ли така, докторе?
Д-Р ЛУКАС: Ще зависи изцяло от сериозността на параметрите на средата, в която ще трябва да живее.
СЕНАТОР СТОУН: В някои случаи ще бъде чудовище, нали?
Д-Р ЛУКАС: Сенаторе, трябва да уточните понятията, които използвате. Какво е чудовище?
СЕНАТОР СТОУН: Добре тогава. Да речем, че чудовище е форма на живот, която е отблъскваща за хората. Форма на живот, в която човек не може да открие връзка със себе си. Форма на живот, от която човек може да се уплаши, ужаси или да се изпълни с отвращение и погнуса.
Д-Р ЛУКАС: Дали ще се изпълни с отвращение и погнуса до голяма степен зависи от това какъв човек е. С подходящата нагласа…
СЕНАТОР СТОУН: Нека забравим за подходящата нагласа. Нека вземем един обикновен мъж или жена, който и да е от хората в тази стая. Възможно ли е определени хора да погледнат онова ваше хипотетично създание и да изпитат отвращение и погнуса?
Д-Р ЛУКАС: Предполагам, че някои от тях могат. Но искам да ви поправя, сенаторе. Вие казвате „чудовище“. Това не е мое чудовище, а е нещо, което сте измислили самият вие…
СЕНАТОР СТОУН: Но някои човешки същества ще се отнасят към такова създание като към чудовище, нали?
Д-Р ЛУКАС: Някои от тях.
СЕНАТОР СТОУН: Навярно мнозина от тях.
Д-Р ЛУКАС: Да, Навярно мнозина от тях.
СЕНАТОР СТОУН: Благодаря ви, докторе. Струва ми се, че нямам повече въпроси.
СЕНАТОР ХОРТЪН: А сега, доктор Лукас, нека видим този изкуствен човек от малко по-различен ъгъл. Знам, че определението ми не е съвсем правилно, но мисля, че то ще се хареса на моя колега.
СЕНАТОР СТОУН: Изкуствен човек, да. Не човешко същество. Онова, за което се обявява този така наречен биоинженерен проект, е да колонизираме други планети не с човешки същества, а с изкуствени създания, които няма да приличат на хора. С други думи, да напълним галактиката с орда чудовища.
СЕНАТОР ХОРТЪН: Е, дайте да видим. Доктор Лукас, нека двамата с вас се съгласим със сенатор Стоун, че такова създание може да е доста ужасна гледка. Но ми се струва, че това как ще изглежда е страничен въпрос. Важното е какво ще представлява. Не сте ли съгласен?
Д-Р ЛУКАС: Съвсем категорично.
СЕНАТОР ХОРТЪН: Освен евентуалния му вид, според вас то ще продължава ли да е човешко същество?
Д-Р ЛУКАС: Да, сенаторе. Телесната му структура няма да има връзка със същността му. Неговата самоличност ще зависи от мозъка и ума му, от мотивите и интелектуалните му възгледи.
СЕНАТОР ХОРТЪН: А мозъкът му ще бъде ли човешки?
Д-Р ЛУКАС: Да.
СЕНАТОР ХОРТЪН: Следователно чувствата, мотивите и възгледите му ще отговарят на човешките?
Д-Р ЛУКАС: Определено.
СЕНАТОР ХОРТЪН: Следователно то ще е човек. Независимо как изглежда, то все пак ще продължава, да е човек.
Д-Р ЛУКАС: Да, човек.
СЕНАТОР ХОРТЪН: Докторе, известно ли ви е дали някога е било правено такова създание? Под създание, разбира се, имам предвид изкуствен човек.
Д-Р ЛУКАС: Да. Преди около двеста години. Били са създадени двама такива. Но има известна разлика…
СЕНАТОР СТОУН: Един момент! Да не би да говорите за онзи стар мит, който от време на време чуваме…
Д-Р ЛУКАС: Сенаторе, това не е мит.
СЕНАТОР СТОУН: Разполагате ли с документи, за да докажете твърдението си?
Д-Р ЛУКАС: Не, не разполагам.
СЕНАТОР СТОУН: Какво искате да кажете с това „не разполагам“? Как можете да излизате пред тази комисия и да твърдите нещо, което не сте в състояние да докажете?
СЕНАТОР ХОРТЪН: Аз мога да го докажа. Когато се наложи, ще представя необходимите документи като доказателство.
СЕНАТОР СТОУН: Тогава навярно сенаторът би трябвало да седи на мястото на свидетеля…
СЕНАТОР ХОРТЪН: В никакъв случай. Този свидетел ме задоволява напълно. Значи казвате, че има известна разлика…
СЕНАТОР СТОУН: Един момент! Възразявам! Смятам, че този свидетел не е компетентен.