— Да, знам — рече Уинстън. — Каква връзка има с това той?
— Не съм сигурен — отвърна Даниълс. — Подозирам, че той е бил вълкът.
— Хайде, хайде — сбърчи лице Уинстън. — Нали не очакваш да повярвам в това? Искаш да кажеш, че Блейк най-вероятно е върколак?
— Четохте ли вечерните вестници?
— Не, не съм. Каква връзка имат вестниците с онова, което се случи тук?
— Навярно никаква, но съм склонен да мисля, че…
Даниълс замълча. Всичко беше прекалено фантастично. Просто не би могло да се случи. Макар че имаше едно нещо, което навярно би могло да обясни онова, което се беше случило на третия етаж преди около час.
— Какво си склонен да мислиш? Ако имаш някаква информация, моля те, съобщи ми я. Ти естествено разбираш какво означава това за нас. Гласност — прекалено много гласност, и то изцяло в отрицателна светлина. Сензация, а болницата не може да си позволи сензации. Страх ме е да мисля какво могат да направят с нея вестниците и димензиното. А ще има и полицейско разследване. Вече започнаха да душат наоколо, да разговарят с хора, с които нямат право да разговарят, и да задават въпроси, които не би трябвало да задават. И всевъзможни анкети. Разследване в Конгреса, навярно. Космическата администрация ще ни стисне за гушата и ще иска да разбере какво е станало с Блейк, с този техен любимец. А аз не мога да им кажа, че се е превърнал във вълк, нали?
— Не във вълк. А в извънземно същество. Същество, което много прилича на вълк. Нали си спомняте, полицаите твърдяха, че е било вълк с ръце, които излизат от раменете му.
— Никой не е казал такова нещо — изръмжа шефът на болницата. — Полицаите бяха изпаднали в паника. Стреляха направо във фоайето. Едва не улучиха една от санитарките. Куршумът се заби в ламперията точно над главата и. Бяха уплашени, казвам ти! Те не знаят какво са видели. Какво извънземно същество имаше предвид?
Даниълс си пое дълбоко дъх и се хвърли с главата напред.
— Днес следобед някой си Лукас свидетелствал пред сенатската комисия, назначена за анкетата по биоинженерството. Изровил е някакви стари документи за двама изкуствени мъже, създадени преди два века. Заявил, че е открил документите в архива на Космическата администрация.
— Защо там? Защо такива документи…
— Почакайте — прекъсна го Даниълс. — Не сте чули и половината. Това са били андроиди, създадени с принципа на отворената завършеност…
— Мили Боже! — облещи се Уинстън. — Старият принцип на върколака! Организъм, който може да се променя, да се превръща в каквото и да е. Значи онзи стар мит…
— Очевидно не е бил мит — мрачно отвърна Даниълс. — Били са синтезирани двама от андроидите и са били пратени на борда на изследователски кораби.
— И смяташ, че Блейк е един от тях?
— Така си помислих. Лукас е свидетелствал днес следобед, че и двамата са изчезнали. Документите мълчали. Не се споменавало да завръщането им.
— В това просто няма и капчица логика — възрази Уинстън. — Мили Боже, та това е било преди двеста години. Ако тогава наистина са създали андроиди, добри, годни андроиди, днес тук щеше да е пълно с тях. Не може просто да направят двама и после да изоставят целия проект.
— Може — отвърна Даниълс. — Ако тези двама не са функционирали както трябва. Да речем например, че не само андроидите не са успели да се върнат, но и самите кораби, на които са били. Че просто са ги изстреляли в пространството и за тях повече не е имало никаква вест. Не само че не биха произвели повече андроиди, но и документите за провала биха били скрити дълбоко в архивите. Космическата администрация не би позволила на никой да ги изрови.
— Но те не биха могли да знаят дали андроидите имат нещо общо с изчезването на корабите. И едно време е имало, и сега има кораби, които не се завръщат.
Даниълс поклати глава.
— Един кораб да. С един кораб може да се случи какво ли не. Но с два кораба, които са обединени от това, че на борда на всеки има по един андроид, на човек няма да му трябва много време, за да стигне до извода, че причината може да е била в андроида. Или че андроидът е предизвикал определени обстоятелства…
— Това не ми харесва — каза шефът. — Намирисва на лошо. Не искам да се забърквам с Администрацията. Имат си много проблеми и няма да им хареса, ако им обесим на врата и този. Пък и във всеки случай не виждам как всичко това може да се свърже с превръщането на Блейк, както, изглежда, смяташ ти, във вълк.
— Вече ви казах — отвърна Даниълс. — Не във вълк. В извънземно, което прилича на вълк. Ами ако принципът на върколака не е сработил така, както са очаквали? Андроидът е трябвало да се превръща в извънземна форма, като използва данните, извлечени от заловени извънземни същества, и да живее известно време в тази форма. После извънземните данни трябвало да бъдат изтрити и андроидът отново да се превърне в човек, готов да се промени в нещо друго. Но да предположим…