„Вече би трябвало да си се сетил. Не проблеми, а проблем. Климатът на тази планета. Прекалено топъл е за Търсача. За теб пък ще е прекалено студено.“
„Студено липса на топлина ли означава?“
„Точно така.“
„Липса на енергия?“
„Правилно.“
„Трябва ми малко време, за да подредя цялата терминология — рече Мислителя. — Трябва да бъде каталогизирана и поета. Но аз мога да издържа на известен студ. За общата кауза мога да издържа на много студ.“
„Въпросът не е просто да издържиш. Разбира се, ти можеш да го направиш. Но имаш нужда от огромно количество енергия.“
„Когато онзи път се оформих в къщата…“
„Тогава можеше да черпиш от нейния енергиен източник. Тук няма нищо освен натрупаната в атмосферата топлина. А сега, когато слънцето е залязло, тя става все по-малко. — Ще трябва да действаш с енергията, която притежава тялото. Не можеш да я получиш от външни източници.“
„Разбирам — отвърна Мислителя. — Но мога да приема форма, която да запази наличната енергия. Мога да я притисна към себе си. Ако извърша промяната, ще имам ли цялата енергия в тялото?“
„Струва ми се, че да. Самата промяна навярно изисква известен обмен на енергия, но не мисля, че е твърде много.“
„Как се чувстваш, Търсачо?“
„Горещо ми е“ — отвърна Търсача.
„Нямах предвид това. Не си уморен, нали? Не изпитваш липса на енергия?“
„Чувствам се добре“ — каза той.
„Ще чакаме — каза Мислителя, — докато не стигнат почти дотук. Тогава ще се превърнем в мен, а аз съм нищо или почти нищо. Просто безформена маса. Най-добре ще е да се разпростра из цялата пещера. Но така ще изгубя прекалено много енергия.“
„Може и да не забележат пещерата — каза Променливия. — Може да я подминат.“
„Не можем да рискуваме — отвърна Мислителя. — Ще остана във формата си не повече, отколкото се налага. Трябва да се променим отново веднага, щом отминат. Ако онова, което казваш, е вярно.“
„Прецени сам — подкани го Променливия. — Разполагаш с данните, които ти дадох. Знаеш толкова физика и химия, колкото и аз.“
„Данните може би да, Променливи. Но нямам мисловната нагласа, за да ги използвам. Нямам твоя начин на мислене. Нямам математическите ти способности и бързото ти схващане на универсалните принципи.“
„Но ти си нашият мислител.“
„Аз мисля по различен начин.“
„Стига сте дрънкали — нетърпеливо ги прекъсна Търсача. — Дайте да видим какво ще правим. Щом отминат, веднага се превръщаме отново в мен.“
„Не — възрази Променливия. — В мен.“
„Но ти нямаш никакви дрехи.“
„Тук навън това няма значение.“
„Ами краката ти? Имаш нужда от обувки. Теренът е каменист. И очите ти не могат да виждат добре в тъмното.“
„Почти са тук“ — предупреди ги Мислителя.
„Точно така — потвърди Търсача. — Спускат се по хълма.“
ГЛАВА 17
Оставаха петнайсет минути до началото на любимата и програма по димензиното. Илейн Хортън я беше очаквала през целия ден, защото Вашингтон я отегчаваше. Искаше да се върне в старата каменна къща в хълмовете на Вирджиния.
Тя седна, взе някакво списание и разсеяно започна да го разлиства. Влезе сенаторът.
— Какво прави цял ден? — попита той.
— Известно време гледах анкетата.
— Как беше?
— Доста интересно. Не мога да разбера обаче защо си направи труда да ровиш в онези неща отпреди двеста години.
Той се подсмихна.
— Ами, струва ми се, че отчасти беше, за да ядосам Стоун. Не можех да видя лицето му, но предполагам, че се беше изцъклил.
— През повечето време той просто седеше и гледаше — каза тя. — А ти, струва ми се, искаше да докажеш, че биоинженерството не е толкова ново, колкото си мислят много хора.
Той седна на един стол, взе вестника, хвърли поглед на ярките заглавия и отвърна:
— Да. А също и, че това може да бъде направено — че всъщност вече е било направено, и то доста умело, преди два века. И че веднъж сме се уплашили, но не бива да се плашим отново. Помисли си за времето, което сме загубили — цели двеста години. Имам и друг свидетел, който дебело ще подчертае това. Той разтърси вестника и започна да го чете, после попита:
— Как е излетяла майка ти?
— Всичко е наред. Самолетът излетя малко преди обед.
— За Рим този път, нали? С какво ще се занимава — с кино, поезия или нещо друго?
— Този път с кино. Някакви стари филми от края на двайсети век, които някой си намерил.
— Майка ти е интелигентна жена, — въздъхна сенаторът. — Тя обича такива неща, но се страхувам, че на мен не ми допадат. Приказваше нещо да те вземе със себе си. Може би щеше да ти бъде интересно.
— Знаеш, че нямаше — отвърна Илейн. — Ти си един стар мошеник. Вдигаш такъв шум, сякаш се възхищаваш от нещата, които харесва мама, но всъщност изобщо не ти пука за тях.