„Естествено, че мога“ — отвърна Търсача.
„Добре. Изпълзи от пещерата и тръгни нагоре по хълма. Върви спокойно и тихо. Но колкото можеш по-бързо. Претърсващата група се е събрала на едно място и ако не те чуят, не е много вероятно да се натъкнем на който и да е от тях.“
„Да прехвърля хълма — попита Търсача. — А после какво?“
„После ще тръгнем по някой път — отвърна Променливия. — И ще търсим обществен телефон.“
ГЛАВА 19
— Ако това, което казвате, е вярно — рече Чандлър Хортън, — не бива да губим нито минута. Трябва да се свържем с Блейк.
— Какво, ви кара да смятате, че той все още е Блейк? — попита шефът на болницата. — Онова, което избяга оттук, не беше Блейк. Ако Даниълс е прав, той е бил извънземно същество.
— Но в същото време е бил и Блейк — възрази Хортън. — Може да е бил в тяло на извънземно, но е в състояние отново да се превърне в Блейк.
Сенатор Стоун презрително изсумтя.
— Ако искате да знаете какво мисля аз — каза той, — всичко това са пълни глупости.
— Ние се интересуваме от мнението ви, разбира се — отвърна Хортън. — Но наистина ми се иска, Соломон, поне веднъж то да е конструктивно.
— Ами че как ще е конструктивно? — извика Стоун. — Това са някакви детински измишльотини. Още не съм вникнал докрай, но знам, че е така. И мога да се обзаложа, че в дъното на всичко това сте вие, Чандлър. Винаги сте били склонен да правите фокуси. Нагласили сте това, за да докажете нещо. Знаех си, че става нещо, когато докарахте този шут Лукас да свидетелства.
— Доктор Лукас, ако не възразявате, сенаторе — отвърна Хортън.
— Е, добре. Доктор Лукас. Какво знае той за това?
— Нека да разберем — рече Хортън. — Доктор Лукас, какво знаете за всичко това?
Лукас сухо се усмихна.
— Що се отнася до онова, което се е случило в тази болница, абсолютно нищо. Що се отнася до това дали може да се е случило така, както смята доктор Даниълс — е, трябва да се съглася с него.
— Но това са предположения — подчерта Стоун. — Само предположения на доктор Даниълс. Чудесно! Добре! Браво! Има богата фантазия. Но това, че той смята така, не означава, че наистина се е случило.
— Трябва да отбележа, че Блейк беше пациент на доктор Даниълс — каза шефът на болницата. — Това означава ли, че и вие му вярвате?
— Не непременно. Не знам какво да мисля. Но ако някой има право на каквото и да било мнение, това е Даниълс.
— Хайде всички да се поуспокоим малко и да видим с какво разполагаме — предложи Хортън. — Не мисля, че трябва да приемем обвинението на сенатора, че всичко това е измишльотина, но струва ми се, всички ще се съгласим, че тази вечер тук се е случило нещо странно. Освен това се съмнявам, че решението на доктор Уинстън да ни събере е било лекомислено. Сега той казва, че не може да даде твърдо становище, но сигурно трябва да е почувствал, че има основание за тревога.
— И продължавам да смятам така — потвърди шефът на болницата. — Доколкото разбирам, вълкът или каквото там е било…
Соломон Стоун пак изсумтя. Хортън го погледна ледено и продължи:
— Или каквото там е било е пресякъл улицата и е влязъл в парка, а полицията е започнала да го преследва.
— Точно така — отвърна Даниълс. — В момента са там и се опитват да го заловят. Някакъв шофьор го е засякъл с фаровете си, когато е пресичал пътя, и се опитал да го догони.
— Не виждате ли, че точно това не трябва Да позволим да се случи — каза Хортън. — Всички тук очевидно са били полудели…
— Трябва да разберете, че всичко това беше съвсем невероятно — поясни шефът на болницата. — Никой не можеше да разсъждава хладнокръвно.
— Ако Блейк е онова, което Даниълс смята, че е — рече Хортън, — трябва да го върнем. Загубили сме два века напредък в човешкото биоинженерство, защото се е смятало, че проектът на Космическата администрация се е провалил, и поради това, че случаят е бил потулен. Бих добавил, потулен толкова ефикасно, че е бил забравен. От него са останали единствено митове и легенди. Възможно е точно сега някъде в гората да разполагаме с доказателство за неговия успех.
— Провалил се е, така е — каза Лукас. — Защото не е станало така, както е възнамерявала Администрацията. Струва ми се, че подозрението на Даниълс е правилно. Щом характеристиките на някое извънземно бъдат вкарани в андроида, те не могат да се изтрият. Превръщат се в постоянна особеност на самия андроид. Той се превръща в две същества — в човек и в извънземно. Във всяко едно отношение. И като физически особености, и като мисловна нагласа.