— Не цяла нощ — отвърна Блейк. — Просто станах рано.
— Вече не виждам много като вас — рече Ресторанта. — С какво се занимаваш, приятел?
— Пописвам по малко — каза Блейк. — Поне се опитвам.
— Е — каза Ресторанта, — поне обикаляш страната. А пък аз съм закотвен тук. Не съм видял абсолютно нищо. Само слушам разговори. Не че не обичам да слушам разговори — припряно допълни той. — Поне имам с какво да запълвам ума си.
Един чучур изля тесто в тигана, после се придвижи по релса, за да повтори още два пъти същата операция, и бързо се върна на първоначалното си място. Монтираната до кафеварката метална ръка се разгъна, протегна се и натисна един лост. Оттам се появиха три резена бекон и цопнаха в тигана. Ръката сръчно се наведе и ги строи в редица.
— Сега ли ще искате кафето? — попита Ресторанта.
— Да, моля — отвърна Блейк.
Металната ръка взе една чаша, постави я под кранчето на кафеварката и се вдигна, за да активира чучура. Кафето потече и напълни чашата, ръката се завъртя, постави я пред Блейк, после се спусна под тезгяха, появи се със сребърна захарница и любезно я побутна към него.
— Сметана? — попита Ресторанта.
— Не, благодаря — отвърна Блейк.
— Онзи ден чух една интересна история — рече Ресторанта. — Разказа ми я някакъв тип. Изглежда, че…
Вратата зад Блейк се отвори и Ресторанта изпищя:
— Не! Не! Изчезвай! Колко пъти трябва да ти казвам, никога да не влизаш, когато имам клиенти?
— Наминах да видя клиента ти — отвърна един писукащ глас, който накара Блейк да се обърне.
На вратата стоеше един брауни. Ясните му мънистени очи блестяха, от високия, напомнящ на кубе череп, стърчаха завършващите с пискюлчета уши. Панталоните му бяха на зелени и розови райета.
— Аз го храня — извика Ресторанта. — Търпя го. Казват, че носели късмет, но този ми причинява само проблеми. Пълен е с трикове. Нахален е. Не ме уважава…
— Това е, защото се правиш на човек — каза съществото — и забравяш, че не си такъв, а само заместител на човек, че отнемаш честния труд, който би могъл да върши някой човек. Защо изобщо някой трябва да те уважава?
— Повече никакво подаяние за теб! — изпищя Ресторанта. — Никакво преспиване тук в студените нощи. Не искай повече нищо от мен. До гуша ми дойде от теб.
Съществото не обърна внимание на тирадата, енергично пресече помещението, спря и официално се поклони на Блейк.
— Добро утро, почитаеми господине. Надявам се, че се чувствате добре. Можете да ми казвате Брауни.
— Приятно ми е — отвърна Блейк. Беше развеселен и в същото време изпитваше някакво дълбоко предчувствие. — Искаш ли да закусваш с мен?
— С удоволствие — отвърна Брауни, подскочи върху столчето до Блейк и се намести на него с увиснали във въздуха крака. — Ще хапна същото като вас. Изключително великодушно и любезно от ваша страна е, че ме поканихте, защото умирам от глад.
— Чу приятеля ми — обърна се Блейк към Ресторанта. — Ще яде същото като мен.
— Вие ли ще платите за него? — попита Ресторанта.
— Разбира се.
Механичната ръка се вдигна и чучурът започна да излива нови порции тесто.
— Удоволствие е да ядеш нормална храна — поверително каза Брауни на Блейк. — Повечето хора ми дават отпадъци. И макар че гладът не подбира, понякога вътрешното ми същество копнее за повече внимание.
— Не му позволявайте да ви измами — предупреди Ресторанта. — Платете му за тази закуска, щом трябва, но после се избавете от него. Не го оставяйте да се залепи за вас или ще ви изсмуче докрай.
— Машините — каза Брауни — нямат чувства. Не познават по-фините инстинкти. Безчувствени са за страданията, на онези, на които са създадени да служат и нямат душа.
— Нито пък ти, езическо извънземно такова — разбесня се Ресторанта. — Ти си измамник, крадец и паразит. Използваш безмилостно човечеството, неблагодарен си и не знаеш кога да спреш.
Брауни сведе мънистените си очи към Блейк и вдигна ръце с дланите нагоре в безпомощен жест.
— Такъв си — огорчено каза Ресторанта; — Всяка дума, която казах, е чистата истина.
Ръката загреба първите три питки, постави ги в чиния, нареди резените бекон до тях, натисна един бутон и с изключителна сръчност подхвана трите парчета масло, които изскочиха от един улей. После постави чинията пред Блейк, спусна се под тезгяха и се появи с кана сироп. Носът на Брауни се сбърчи от удоволствие.
— Миришат вкусно — рече той.
— Не пипай! — извика Ресторанта. — Изчакай да станат готови твоите. Някъде отдалеч се разнесе слаб вой. Брауни се вцепени, ушите му щръкнаха и пламнаха. Воят се разнесе отново.
— Още един! — извика Ресторанта. — Нали трябваше да ни предупреждават, а не да идват така изведнъж. А ти, измамнико, също би трябвало да си навън и да следиш за първия признак за тях. Затова те храня.