— Обърни се сега по коремче, миличко — каза сикхът. — Дай да го направим както трябва.
Аналният секс е любимото занимание на портфейлните инвеститори. Това си има елементарно психоаналитично обяснение — достатъчно е да сравните грубото „да те еба в гъза“ с израза „парични вложения“ и всичко ще ви се изясни. Лично аз се отнасям положително към аналния секс. При него от мъжкия организъм се отделя особено много жизнена сила и тогава е най-добрият момент за събиране на енергия.
Оставих книгата, затворих очи и направих обикновената визуализация ин-ян, заобиколени от осем пламтящи триграми. После си се представих като черната половинка на този знак, а сикха — като бялата. В центъра на черната половинка пламна бяла точка, а в центъра на бялата се появи същата, но черна. Бялата половина започна да потъмнява, а черната да изсветлява, докато не си смениха местата, така да се каже. Цялата енергия вече беше у мен. Според дилетантите това е най-подходящият момент за разкачване. Аз обаче работя само по метода „невястата връща обецата“, както го наричаха поетично в Средното царство преди шестстотин години.
Ако ще крадеш чужда жизнена сила, е много важно да не разгневиш небето и духовете с алчността си. Затова позволих на ситуацията да навлезе във фаза на преразвитие. Потокът енергия спря, после се обърна обратно. Визуализацията ми бързо започна да се променя: в центъра на светлата половинка на ин-яна се появи черно петънце, а в тъмната — също такова, но бяло. И чак когато вече се виждаха ясно, прекъснах енергетичната връзка и разпръснах визуализацията в пустотата.
Когато спечелиш много в казиното, не бива да си тръгваш веднага — по-добре е да поизгубиш малко, за да не предизвикваш хорската злоба. Същото е и в нашата работа. В древни времена много лисици са били убити именно поради алчността си. Тогава разбрахме, че трябва да сме съпричастни. Небесата не се чумерят чак толкова, когато проявяваме състрадание и връщаме част от жизнената сила. Може да ви се стори дреболия, но разликата е като между кражбата и заложната къща. Формално духовете няма в какво да те обвинят. Съвестта си пък така или иначе не можеш я излъга, така че просто не мислиш за нея.
Сикхът стана от леглото и се залюшка към банята. Като се върна, легна по гръб, запали цигара и отмаляло започна да разказва някаква скъпа на сърцето му история на съседната възглавница. След коитуса мъжете стават словоохотливи и добри за около половин час. Това е свързано с допамина в мозъка, той ги хвали за изпълнения им дълг. Не го слушах внимателно. Исках да си дочета как се държи черната дупка, когато поради гравитационния колапс диаметърът й става по-малък от събитийния хоризонт.
Във въпросните астрофизически модели виждах еротичен подтекст и бях почти убедена, че Стивън Хокинг пише не за физиката, а за секса — но не за жалките човешки сношавалия, а за грандиозния космически коитус, от който се е родила материята. Не току-така все пак от английски Big Bang може да се преведе не само като Големия взрив, но и като Голямото чукане. Всичко най-съкровено във вселената е скрито в мрака на черните дупки, обаче не можеш да надзърнеш в сингуларността, понеже оттам, като от спалня със загасена нощна лампа, не идва никаква светлина… Всъщност, мислех си, астрофизиците са си чисти воайори. Воайорите обаче все пак успяват понякога да видят чужд любовен акт през някоя пролука между пердетата, а физиците са толкова ощетени от съдбата, че им се налага да си въобразяват абсолютно всичко, докато се взират в абсолютния мрак…
Като се напуши и се наприказва, сикхът пак се отдаде на работа — обърна се на една страна и се забрави за дълго. Равномерното поскръцване на матрака беше наистина приспивно. И направих най-голямата грешка, която може да направи една лисица по време на работа. Заспах.
Всъщност просто се унесох за миг и главата ми клюмна — и веднага се събудих. Но и това беше предостатъчно. Усетих, че вече нямам контакт със сикха.
Вдигнах глава и видях облещените му очи. Той ме виждаше, виждаше ме, каквато съм, седнала на стола със смъкнати гащи и щръкнала над гърба опашка. А така не бива да ме вижда никой освен огледалата и духовете.
* * *
В първия момент си помислих, че е даос заклинател. Мисълта ми обаче беше крайно нелепа, защото:
1) Последният даос, който знаеше как се ловуват лисици, живееше през осемнайсети век.
2) Дори някой да беше доживял до наши дни, едва ли щеше да успее да се дегизира като брадат сикх с оксфордско произношение — too freaking much.