— Знам — казах. — Обаче как така да го заеба?
— Просто го заебаваш — и точка. Мисли си за нещо хубаво.
— И откъде да го взема?
Той ме погледна в огледалото.
— Ама ти сериозно ли нямаш нищо хубаво в тоя живот?
— Нямам — казах.
— Как така бе?
— Ей така на.
— Само мъка, така ли?
— Да. Също като вас.
— Е — засмя се той, — тука вече много се изхвърли. Няма как да го знаеш.
— Има — казах. — Иначе нямаше да въртите геврека.
— Защо?
— Мога да ви обясня. Обаче не знам дали ще ме разберете.
— Глей я па тая — изсумтя шофьорът. — Да не мислиш, че съм по-тъп от тебе ма? Все ще разбера, щом ти си разбрала.
— Добре. Съгласен ли сте, че мъката, страданието е материята, от която е създаден светът?
— Защо?
— Мога да ви го обясня само с пример.
— Ами давай.
— Знаете как барон Мюнхаузен се вади сам от блатото за косата, нали?
— Знам — каза шофьорът. — На кино даже съм го гледал.
— Реалността на нашия свят се крепи на подобна основа. Просто трябва да си представите, че Мюнхаузен виси в абсолютната пустота и с всички сили се стиска за ташаците, и крещи от непоносима болка. От една страна, да ти дожалее за него. От друга, пикантността на положението му е в това, че ако си пусне ташаците, тутакси ще изчезне, понеже по самата си природа е единствено вместилище на болка с побеляла плитка и ако болката изчезне, ще изчезне и той.
— На това в училище ли те учат? — попита шофьорът. — Или вкъщи?
— Не — казах. — По пътя от училище до вкъщи. Много дълго пътувам и чувам и виждам какво ли не. Разбрахте ли примера?
— Разбрах го де, разбрах го — отвърна той. — Не съм чак такъв тъпак. И к’во сега твоят Мюнхаузен — страх го е да си пусне ташаците ли?
— Нали ви казах — тогава ще изчезне.
— Ами то може и да е по-добре. За чий му е такъв живот?
— Прав сте. Точно затова съществува общественият договор.
— К’во-к’во? Какъв обществен договор?
— Всеки отделен Мюнхаузен може да реши да си пусне ташаците, но…
Спомних си рачешките очи на сикха и млъкнах. Една от сестрите ми казваше, че когато при несполучлив сеанс клиентът ти се изплъзва от опашката, за няколко секунди вижда истината. И че тази истина е толкова непоносима, че човекът първо иска да убие лисицата, чрез която му се е открила, а после и себе си… Други лисици пък казват така: в тази секунда човекът разбира, че физическият живот е глупава и срамна грешка. И първата му мисъл е да се отблагодари на лисицата, която му е отворила очите. А чак после поправя грешката на собственото си съществуване. Всичко това са глупости, разбира се. Но все пак е ясно откъде се зараждат такива слухове.
— Какво „но“? — попита шофьорът.
Върнах се към настоящето.
— Но когато шест милиарда Мюнхаузеновци са се хванали взаимно за ташаците, светът не е застрашен от нищо.
— Защо?
— Елементарно. Мюнхаузен може и да се пусне, както съвсем правилно отбелязахте. Но колкото по-силно го стиска някой друг, толкова по-силно ще стиска и той другите двама, които е сбарал. И така шест милиарда пъти. Загряхте ли?
— Стига бе! — изсумтя той. — Това само жена може да го измисли.
— И тук не съм съгласна — казах. — Това си е чисто мъжка картина на мирозданието. Бих казала дори — шовинистична. Жената просто няма място в нея.
— Защо?
— Защото жените нямат ташаци.
По-нататък пътувахме в мълчание.
Случва се, няма какво да го крием — изкараш си го на някого и ти олекне. Защо обаче? Нали нищо не се променя — нито в твоя живот, нито в живота на другите. Тайна. Е, нека да поразмисли за главното, това не е навредило на никого, нали така?
* * *
На следващата сутрин историята със сикха беше в новините. Не влязох в интернет да търся точно нея, но преди време някакъв гаден червей ми подмушна „слухове.ру“ като стартова страница и все забравям да я сменя. Както и да е, прочетох цялото съобщение:
Московският хотел „Национал“ явно скоро ще се превърне в очите на общественото съзнание в зона с повишен риск. Московчани още не са забравили терористичното нападение пред входа му, а ето че имаме нов скандален случай: четирийсет и три годишен бизнесмен от индийския щат Пенджаб се самоуби, като се хвърли от петия етаж. Поне така твърдят двамата свидетели на трагедията, охранители на щат във въпросния хотел. Според думите им гостът от Индия ги повикал, като дръпнал шнура на алармата, и когато те влезли в апартамента, без никаква видима причина се засилил и скочил през прозореца. Смъртта при удара в тротоара е била мигновена. Има данни, че малко преди гибелта на бизнесмена го е посетила млада жена от така наречения демимонд. Случаят се разследва.