Странно, помислих си, какво толкова я е назорило? Но пък искаше да й отговоря спешно. Така че щракнах reply.
Тук на север всичко си е постарому. Някой път ще ти пиша по-подробно, сега отговарям на въпроса ти. Да, в Москва има храм «Христос Спасител» (така е правилното), взривиха го след революцията и го възстановиха в края на миналия век. Наистина го сринаха до основи и на негово място дълго време имаше басейн. После засипаха басейна и пак вдигнаха храма. От културна гледна точка това е нееднозначно събитие — на една демонстрация видях лозунг «Възстановете варварски унищожения от клептокрацията басейн „Москва“!» Колкото до мен, не съм ходила нито веднъж нито в първото, нито във второто заведение и нямам лично мнение по въпроса.
Изпратих писмото и влязох в сайта „курви.ру“.
Много живописен сайт — дори рекламните pop-ups като цяло бяха тематични:
Светът е реклама. Пазарът си търси нови подходи и ниши: попадала съм на презервативи „Occam’s Razor“ с портрета на тоя средновековен схоластик и със слоган: „Не умножавайте съществата ненужно“, Уилям Окам го познавах лично. Някъде май през четиринайсети век му казах, че от неговия принцип на бръснача има само една крачка до духовната кастрация. И като ме подгони из мюнхенското си жилище… а след два века се почна Реформацията. Но нямах време за спомени — трябваше възможно по-бързо да съчиня обява, а за тази цел се налагаше да се запозная с наличните образци.
За щастие бяха безброй. Една жанрова особеност ми се стори наистина интересна: много колежки украсяваха обявите си със стихчета, които нямаха пряко отношение към списъка на услугите — своего рода словесен пиърсинг, в който също реших да се пробвам.
След около час текстът ми беше готов. Взискателните критици може би биха го определили като компилация, но пък аз не държа да си създавам име в литературните среди. Обявата ми започваше така:
Второто двустишие, отделено от първото с един празен ред, не беше свързано с него нито с рима, нито с размер — все едно две различни обици на едно ухо. Но изглеждаше съвсем автентично, почти всички правеха така. Стихчетата бяха набрани с по-едър шрифт, под тях следваше информационният блок:
Малки гърди за много пари. Червенокосмо коте чака да му се обади състоятелен господин. Класически секс, дълбок и кралски минет, анал, петинг, бандаж, садо (вкл. Руска нагайка), фут-фетиш, страпон, сакура, лесбо, орална и анална стимулация, кунилингус (вкл. принудителен), смяна на ролите, златен и сребърен дъжд, фистинг, пиърсинг, катетър, копро, клизма, леко и дълбоко доминиране, услуги на Господарката и Робинята. Face control. Цени по споразумение. Безброй възможности. Почти всички. Изчукай ме и ме забрави. Но няма да можеш!“
Ега ти котето, помислих, като прочетох какво съм написала. Честно, не бях съвсем наясно какво общо има бандажът, да не говорим за сакурата. Фистингът също не го вдявах, но ако се съдеше по това, че в другите обяви беше или орален, или вагинален, очевидно беше същата мръсотия като всичко останало. Фистинг… Може би от fist — да ти натикат юмрук? Ще рече, има и per oris? В една обява пък видях следното изреждане: „минет, пиар, кунилингус“. Какво се имаше предвид? Или пък „страпон“. Приличаше ми на нещо космическо, от шейсетте години на миналия век — наистина бяха изпълнени с романтика. Обаче едва ли. За щастие изобщо не ми трябва да знам като какво е това страпон — важното е клиентът да си го представя.
Мисля, никой освен лисица не може да разбере как мога да окажа услугата „страпон“, при положение че не знам какво е. Сложно е да се обясни, може само чрез аналогии.
Аз усещам съзнанието на клиента като гъвкава топла сфера и за да го пратя, милия, в света на мечтите му, трябва първо да направя с опашката си вдлъбнатинка в най-горещото място на тази сфера, а после да направя така, че тази вдлъбнатинка да се разглади и да тръгне по сферата на вълнички. И ето ти го страпона. А пък ако полекичка накарам вдлъбнатинката да се издуе и да се вирне като пишленце, ще стане такъв страпон, че клиентът ще точи лиги и ще го помни дотогава, докато умът му не се удави в студения океан на алцхаймера.