* * *
В съвременното общество е пагубно да се поддаваш на инстинкти, придобити в други времена, при това в съвсем различна култура. То си е все едно на изпепелена планета да слагаш жироскопи: по-добре изобщо да не мислиш накъде показват.
В древния Китай живееха извисени хора. Ако бях показала подобни познания по класическия канон пред който и да било китайски учен, той щеше да вземе пари, ако трябва, но щеше да ми плати двойно и освен това щеше да ми изпрати вкъщи писмо в стихове, вързано за сливова клонка. Може би по стар навик разчитах на нещо подобно, когато заговорих с Павел Иванович за Набоков. Но резултатът беше съвсем друг.
На следващата ни среща Павел Иванович ме помоли този път да позакъснее с плащането на сеанса, понеже тъкмо си бил купил хладилник. Отправи молбата си с тона на таен съучастник, отдавна проверен съратник в странстванията из стръмнините на духа. Така би могъл да говори поет, който моли събрата си за шишенце мастило. Не можах да му откажа.
Новият хладилник запълваше половината му кухня и приличаше на айсберг, пробил борда и щръкнал в трюма. И въпреки това капитанът на кораба беше пиян и весел. Отдавна съм забелязала, че нищо не радва толкова руския хуманитарен интелигент (за интелектуалец Павел Иванович не ставаше), колкото покупката на нов битов електроуред.
Не обичам пияните. Така че бях малко начумерена. Той вероятно си го обясни с това, че щях да го бичувам без пари, и си затрая. Почнахме сеанса мълчаливо, като отдавна сработили се естонски яхтсмени: той ми подаде вече позахабената нагайка, която си държеше в една чанта за тенис с автограф на Борис Бекер, съблече се, легна на дивана и отвори новия брой на „Експерт“.
Досещах се, че въпросът тук не е в пренебрежителното му отношение към моето изкуство и дори не в обичта му към писаното слово. Очевидно покаянието му пред Млада Русия съседстваше в душата му с незнайни за мен вибрации и той не ми беше разкрил всичките си тайни. Но аз не се стремях да проникна във вътрешния му свят по-дълбоко от платената ми дълбочина, така че не задавах въпроси. Всичко си вървеше както обикновено — докато го шибах по задника с въображаемата нагайка, аз си мислех за мои си неща, а той тихо си мърмореше, понякога почваше да стене, понякога — да се смее. Беше скучно и ми се струваше, че съм одалиска в източен харем и с равномерни движения на махалото гоня мухите от туловището на господаря си. Внезапно той каза:
— А бе как може адвокат с такова име! Антон Дриснин. И как изобщо е оцелял с това име… Сигурно всички са му се подигравали в училище… Хората с подобни имена обикновено израстват с душевни отклонения, това е факт. Всички Курови например имат нужда от психотерапевт. Всеки експерт ще го потвърди.
Нямаше смисъл да подхващам разговор, разбира се — не беше необходимо да излизам извън рамките на професионалните ни отношения. Не се сдържах именно защото за мен имената са болезнена тема.
— Нищо подобно — казах. — Какво значение има кой как се казва? Аз например имам една приятелка с наистина много неблагозвучно име. Толкова неблагозвучно, че направо ще се разсмеете, ако ви го кажа. Звучи почти като мръсна дума. Самата тя пък е много красиво, добро и умно момиче. Името не означава нищо.
— Може би просто не я познавате достатъчно добре, мила. Щом в името има мръсна дума, значи това ще си проличи и в живота. Само почакайте и ще видите. От името зависи всичко. Според една научна хипотеза името на всеки човек, особено фамилното, е първична сугестивна команда, която в пределно концентрирана форма съдържа целия сценарий на живота му. Разбирате ли какво означава „сугестивна команда“? Представяте ли си поне отчасти какво е това внушението?
— В най-общи черти — отговорих и мислено го плеснах по-силно.
— Ох… Според тази гледна точка има ограничен брой имена, понеже обществото има нужда от ограничен брой човешки типове. Няколко модела мравки — работници и войници, ако мога да се изразя така. И психиката на всеки човек се програмира на базовото равнище от асоциативно-семантичните полета, които се задействат от името — малкото и фамилното.
— Глупости — казах раздразнено. — На света няма да намерите и двама души с еднакви имена, които да си приличат.
— Както няма и две мравки, които да си приличат. Но въпреки това мравките се делят на функционални типове… О, името е много сериозно нещо. Някои имена са като бомби със закъснител.
— Какво искате да кажете?