3) западнякът поставя социалния инстинкт толкова по-високо от биологичния, че дори в такова интимно нещо като секса се грижи на първо място за най-неконкурентоспособните участнички в пазарните отношения;
4) западнякът е убеден, че грозницата ще му излезе по евтинко и че след един час падение ще му останат повечко пари за вноските по „Ягуар“-а.
Точно както ми беше наредил барманът Серж, изобщо не гледах към него. В „Национал“ всички снасят за всички, така че трябва да се внимава. Освен това в момента Серж ми беше безинтересен, повече ме интересуваше клиентът.
За въпросната длъжност в бара имаше двамина кандидати: един сикх с тъмносин тюрбан, приличаше на шоколадов заек, и мъж на средна възраст с костюм с жилетка и с очила със златни рамки. И двамата седяха сами — очилаткото пиеше кафе и се взираше в квадрата на остъкления двор, а сикхът четеше „Financial Times“ и полюшваше лакирания си чепик в такт с пианиста, който майсторски реанимираше културното наследство на деветнайсети век в съвременни звуци. Свиреше прелюдията на Шопен „Капки дъжд“, същото, което изпълнява злодеят във филма „Moonraker“, когато се появява Бонд. Обожавам Шопен. О, не току-така София Андреевна Толстая, докато през последните години на живота си работи върху опровержението на „Кройцеровата соната“, възнамерява да нарече труда си „Прелюдиите на Шопен“…
По-добре ще е да е тоя с очилата, помислих си. Ясно беше, че не пести за „Ягуар“, вече си имаше. За такива цялата тръпка е да си похарчат парите. Тази трансакция ги възбужда повече от всичко, което може и изобщо да не стане, ако ги напиеш, както трябва. Виж, сикхът — сикхът е друга работа.
Усмихнах се на очилаткото и той също ми се усмихна. Чудничко, помислих си, и в същия момент сикхът сгъна финансовия си вестник, стана и дойде при мен. И каза:
— Lisa?
Това беше днешният ми псевдоним.
— That’s right — отговорих радостно.
Какво друго да направя.
Той седна срещу мен и веднага почна да ругае тукашната кухня. Английският му беше много добър, както впрочем на повечето индоангличани — истинско оксфордско произношение, малко сухо, с което леко напомня руски акцент. Вместо „fucking“ като някое бойскаутче казваше „freaking“, което беше наистина смешно, понеже я натикваше тая думичка във всяко второ изречение. Може би пък религията му забраняваше да ругае — има го в сикхизма този момент. Оказа се портфейлен инвеститор и едва се сдържах да не го попитам къде му е портфейлът. Портфейлните инвеститори не обичат тая шегичка. Знам го, понеже всеки трети мой клиент в „Национал“ е портфейлен инвеститор. Не че в „Национал“ отсядат чак толкова портфейлни инвеститори, просто аз изглеждам съвсем млада, почти дете, а всеки трети портфейлен инвеститор е педофил. Честно, не ги обичам. То си ми е професионално.
Той почна с изключително старомодни комплименти — в смисъл, направо не можел да повярва, приличала съм на девойката от мечтите му в невинните му мокри детски сънища, точно така го каза. И тъпотии от тоя род. После поиска да ми види паспорта — да се убеди, че съм пълнолетна. Свикнала съм с такива молби. Дадох му го — задграничен и естествено фалшив, в него се водех Алиса Ли.
Сама съм си го измислила това — от една страна, разпространено корейско фамилно име, подхожда на азиатското ми личице. От друга — нещо като намек: „Алиса ли?“ Сикхът му огледа всичките страници — очевидно се боеше за доброто си име. По паспорт бях на деветнайсет.
— Да ви почерпя нещо? — попита ме.
— Вече поръчах — отвърнах. — Ей сега ще го донесат. А вие на всички момичета ли казвате същото — за невинните си детски сънища?
— Не, само на вас. На никое друго момиче не съм го казвал.
— Ясно. Тогава и аз да ви кажа нещо, което не съм казвала на никой мъж. Приличате на капитан Немо.
— Капитан Немо от „Капитан Немо“?
Охо, помислих си, що за начетен портфейлен инвеститор.
— Не, от американския филм за изисканите джентълмени. Там имаше един изискан джентълмен, също като вас. Брадат подводничар каратист със син тюрбан.
— Ама филмът по Жул Верн ли е?
Донесоха ми коктейла. Мъничък — само шейсет грама.
— Не точно. Там събират всичките супермени от деветнайсети век — капитан Немо, Невидимия, Дориан Грей и така нататък.
— О? Оригинално.
— Нищо оригинално няма. Основаната на посредничеството икономика поражда култура, която предпочита да препродава създадените от други образи, вместо да създава нови.
Тази фраза я бях чула от един ляв френски кинокритик, който ме прекара с триста и петдесет евро. Не че бях съгласна с всичко в нея, но просто всеки път, когато я повтарях при разговор с клиент, ми се струваше, че кинокритикът си отработва няколко условни единици. На сикха обаче това му дойде нанагорно.