3) момичето не прилича на девица, а на готов за скок звяр — зелените му очи гледат злобно, цялото е нащрек, на лицето му няма и намек за усмивка.
4) доколкото думата „девица“ в днешния руски език означава нещо съвсем близко до израза „готов за скок звяр“, противопоставянето в случая е неуместно.
Щом ме видя, сикхът вдигна вежди и се олюля. Когато някой получава хипноудар, по лицето му сякаш преминава сянка на мимолетно отвращение, както когато куршум ти пробива черепа: ако сте гледали документални филми за разстрелите във Виетнам, ще разберете какво имам предвид. След моя куршум обаче клиентите не падат.
Сикхът се ухили и тръгна към празното легло, като по пътя си смъкваше сакото. Изчаках го да се излегне удобно, седнах на столчето до леглото и си отворих чантичката.
Посветила съм се на нравственото самоусъвършенстване, така че избягвам да гледам клиентите, след като почне да тече платеното време. Срамно е дори да се разказва за това какво става с човека при срещата му с лисица. Срамно е най-вече за човека, понеже изглежда ужасно. И на мен ми е малко неудобно, разбира се, понеже човекът не го прави съвсем току-така.
Не съм жълтата преса, за да задълбавам в пикантните подробности, така че ще кажа само, че човек се държи особено вулгарно тогава, когато почне да осъществява сексуалните си фантазии на живо. Самотата му на ринга пък вдига въпросната вулгарност на квадрат. Ако ли пък въпросният човек на всичко отгоре е със син тюрбан и е толкова космат, все едно е брадат по цялото тяло, смело можем да говорим не за на квадрат, а за на куб.
Да се поддържа илюзията е много по-лесно, отколкото да я създадеш, като нахлуеш в чуждия ум. Всичко се решава в първата секунда, по-нататък си е чиста рутина. Въпреки това, докато клиентът е в света на илюзиите, трябва да го наблюдаваш, да поемеш функциите на болногледачка. Както вече казах, това изобщо не е приятно. Затова обикновено си нося книга. Така беше и този път — докато седях до леглото, отворих „Кратка история на времето“ на Стивън Хокинг. В нея пише доста интересни неща за различните координатни системи. Няколко пъти съм я чела от кора до кора, но и до днес не ми е омръзнала и всеки път се смея така, все едно я чета за пръв път. Подозирам дори, че това е постмодернистка шега, просто майтап. Даже самото име, Stephen Hawking, подозрително напомня за един друг автор на ужаси, който се казва Stephen King. Просто ужасите са различни.
Сикхът се оказа относително кротък — пъшкаше нещо на родния си език и се дръгнеше на средата на леглото. Нямаше какво да се притеснявам, че може да падне на пода. Но все пак, както трябва да прави всяка болногледачка, хвърлях по някой поглед от време на време на болния. Когато му писна да прегръща празното пространство отгоре, започна да се притиска към него отстрани. После пак му се качи отгоре.
Доста трудно се свиква с това зрелище. При хората се получават мускулни спазми и в тези минути клиентът често изглежда така, все едно наистина е яхнал невидимо тяло. Цялата му тежест пада върху неудобно извърнатите длани, а понякога и само върху пръстите. Обикновено човек не може да се задържи дори само секунди в такава поза, но в транс може да я поддържа с часове. Подобни феномени обаче са описани многократно в посветената на хипнозата литература и никой няма да ми даде Нобелова награда за това откритие. Пък и не ми трябва хорска слава. От хората всъщност не ми трябва нищо освен любов и пари.
Начинът за поддържане на вечна младост, който ми открива Всеобщият път на нещата, винаги ми се е струвал малко срамен, макар и да отхвърлям обвиненията във вампиризъм. Не получавам и никога не съм получавала никакво удоволствие от кражбите на чужда жизнена сила. Имам предвид морално удоволствие. Физиологиченят аспект е друг въпрос и не подлежи на нравствена оценка: и най-състрадателният към животните човек може да сумти от удоволствие, като си нагъва пържолата, и в това няма никакво противоречие. Освен това, за разлика от хората, които убиват животните, аз вече от няколко века не съм отнела ничий живот. Поне съзнателно. Има нещастни случаи, но прекарваните с мен нощи са по-безопасни, отколкото да летиш с руски вертолет при намалена видимост. Понеже хората летят при намалена видимост, нали? Е, и аз съм такъв вертолет.
Освен това не смятам, че изсмуквам енергия от когото и да било лично. Когато ядете ябълка например, не влизате в лични отношения е нея, нали? Просто следвате установения ред на нещата. За мен ролята ми в хранителната верига е аналогична. Енергията, която се освобождава при зараждането на живота, не е на хората. В любовния акт човекът просто става неин проводник, канал, превръща се от затворен съд в тръба, която за няколко секунди се съединява с бездънния източник на жизнената сила. На мен просто ми трябва достъп до този източник — това е.