— Водите на Реката на Живота — каза Бъртън. — Стикс? Лета? Не, не е Лета. Спомням си всичко от предишния ми живот.
— А аз бих искал да забравя своя — изрече Фрайгейт.
Алиса Харгрейвз бе коленичила на брега и загребваше с едната си ръка, като се подпираше на другата. Фигурата й определено беше класическа, реши Бъртън. Чудеше се дали ще бъде руса, след като порасте косата й, ако въобще пораснеше. Беше напълно възможно волята на Онези, които ги бяха пренесли тук, всички да останат плешиви.
Изкачиха се на покрива на най-близката гъбовидна структура. Гранитът беше ситнозърнест и сив, напръскан с едри червени петна. Каменният кръг съдържаше седемстотин кръгли вдлъбнатини на повърхността си, които образуваха петдесет концентрични кръга. Вдлъбнатината в центъра беше заета от цилиндър. Край него се суетеше дребен мургав мъж с едър нос и смаляваща се долна челюст. Той повдигна глава и се усмихна щом го наближиха.
— Не иска да се отвори — каза той на немски. — Може би ще стане, но по-късно. Сигурен съм, че това е образец от който да се научим какво да правим с нашите.
Той се представи като Лев Руак и мина на английски със силен акцент след като чу имената на Бъртън, Фрайгейт и Харгрейвз.
— Аз бях атеист — каза той повече на себе си, отколкото на тях. — А сега не съм толкова сигурен. Това място е сътресение както и за атеистите, така и за ония ревностни вярващи, които са имали съвсем друга представа за задгробния живот. Е, оказа се, че съм сгрешил. Нищо, не ми е за пръв път.
Той се изкикоти и заговори на Монат.
— Веднага ви разпознах. Имате късмет, че сте възкръснали сред хора починали главно през деветнайсети век. Защото иначе щяха да ви линчуват.
— Защо? — запита Бъртън.
— Той унищожи Земята — каза Фрайгейт. — Най-малкото мисля че го направи.
— Скенерът — изрече Монат скръбно — беше настроен да убива само хора. И той нямаше да унищожи цялото човечество. Щеше да спре след като определен брой хора бъдеха унищожени — за нещастие предвиденият брой беше много голям. Повярвайте ми, приятели, не исках да го направя. Вие не можете да знаете след каква агония взех решението да натисна бутона. Но аз бях длъжен да защитя своя народ. Вие ме принудихте.
— Всичко започна с прякото излъчване на Монат в ефира — каза Фрайгейт. — Монат произнесе нещо, което изобщо не трябваше да споменава. Той каза, че техните учени притежавали знанията и възможността да даряват безсмъртие на хората. Човек би могъл да живее вечно, теоретично разбира се, като приложи Тау Китянската технология. Но това знание не се използувало на родната му планета; било забранено. Тогава интервюиращият го запита дали тази технология би могла да се приложи и при земните хора. Монат отговори, че не би имало никаква пречка. Но подмладяването и вечният живот били забранени за неговия вид поради много съществени причини, и същото се отнасяло и за земните хора. В този момент вече правителственият цензор разбра какво става и прекъсна предаването, но вече беше късно.
— По-късно — продължи Лев Руак — американското правителство обяви, че Монат бил разбрал погрешно въпроса, че недостатъчните му знания по английски език са го подвели и заблудили. Но вече беше късно. Американските жители, а и всички останали от целия свят, настояваха Монат да издаде тайната на вечната младост.
— Която аз не притежавах — каза Монат. — Никой от нашата експедиция не я знаеше. И в действителност много малко хора от родната ми планета я притежаваха. Но нямаше смисъл да обяснявам това на хората. Нямаше да ми повярват. И тогава избухнаха безредиците; тълпата атакува стражите около кораба ни и нахлу вътре в него. Видях как всичките ми приятели бяха разкъсани на парчета, докато се опитваха да вразумят тълпата. Да я вразумят!
И аз го направих, но не за отмъщение, а по съвсем друга причина. Знаех, че след като бъдем убити, а дори и да не бъдехме убити, американското правителство щеше да възстанови реда. И щеше да вземе кораба. И не след дълго земните учени щяха да са в състояние да построят ако не същия, то подобен. И неизбежно щеше да последва земна въоръжена инвазия срещу нашия свят. Така че за да бъда сигурен, че Земята ще бъде отхвърлена на много столетия назад, ако не и хилядолетия, трябваше да извърша това ужасно дело със съзнанието че спасявам родната си планета; накратко, изпратих сигнал към скенера на орбита. Нямаше да ми се наложи да стигна дотам, ако бях успял да се добера до контролната зала и да задействувам саморазрушителното устройство. Но нямах тази възможност. И така задействувах дистанционно скенера. Малко след това тълпата се добра до залата, където бях намерил временно убежище. И после не си спомням нищо.